“Журналистите ни казват, че за да се отрази дадена инициатива, на нея трябва да присъства член на Правителството или Президентството. Всичко друго те считат за реклама, която трябва да се заплаща от фирмата.” Това беше част от изказване на представител на българския бизнес по време на среща дискусия при представянето на проучване за Корпоративната социална отговорност в българския контекст.

Българска частна компания е дарявала на няколко пъти подаръци за детски домове. Неизменно акциите са оставали без никакво медийно отразяване. Веднъж обаче мениджърите на компанията подаряват на тогавашния президент Петър Стоянов китара (всеизвестна е любовта на пловдивчанина към музиката и Бийтълс.) Няколко дни след това в офиса на фирмата се получава официално писмо от Дондуков 1, в което Президентът пита, дали любезните дарители са съгласни Стоянов да подари китарата на дом за сираци. “Това като че ли отприщи една лавина, при което вместо ние да правим директно даренията, ние ги подарявахме на него- близо 80 китари, които той подари навсякъде - в детски градини, ясли, заведения и др.”, спомнят си от компанията.

Всяко едно посещение на Президента, разбира се, е широко отразено в медиите – появяват се репортажи, интервюта...

Е, нали социално-отговорният бизнес трябва да минава и през законодателството, равенството на закона пред всички. Можеш да даваш на обществото, ако то ти осигурява необходимата основа, база, равенство...

Защо трябва обаче политиците да трупат дивиденти и пиар за чужда сметка? Техните имена се появяват на екраните на телевизорите и по страниците на вестниците и списанията? Нима това е честно - да правим с чужда пита помен?

Вие как мислите? Трябва ли медиите да отразяват социално отговорните практики на компаниите в България (като се има предвид, че даренията са само малка и не толкова важна част от тях)?

 

разбира се, макар че си прав, че това понякога минава за реклама. Мен са ме питали например след подобен случай, дали не съм взела подкуп от описаната компания...

nosi otgovora na tvoia vupros v sebe si :-) tia se pravi za blagoto na konkretna obshtnost plus za povishavane imidja na kompaniata v ochite na taiz obshtnost, toest niama nujda da se proglasiava pred shirokata osbhtestvenost. I mejdu drugoto, pone spored men, socialnata otgovornost e lekichko ralzichna ot blagotvoritelnostta, ama lekichko - pri neia kompaniata ima izgoda ot deistviata si, makar i v dulgosrochen plan. no inache dobriat jurnalist veroiatno shte moje da napishe teksta taka che da ne stane iasno koia e kompaniata darila edi-kakvo si na edi koi si nujdaeshti se....taka che hem shte pishe za tova, hem niama da e reklama. znam che e po-lesno da se pravi novina s konkretnoto ime na firma, chovek i t.n. ...znam :-)

opredeleno da. trqbva! i bez tova po novinite ima samo politicheski nedomislici i ujasni sabitiq, koito mogat da dokarat vseki normalen chovek do depresiq

а това че е реклама е ясно, но поне е реклама за доброто а не безсмисленото което е с онези китари.

фирмите са с парите, фирмите са и тези които са зад вестниците, ако спрат рекламите какъв вестник ще има?

Къф е тоя фонт бре братоооооооо

Според ЕК корпоративната социална отговорност е “концепция, при която фирмите интегрират на доброволна основа социална загриженост и загриженост за околната среда в бизнес операциите си и във взаимовръзките си с другите действащи лица”. Другата широко застъпена дефиниция е тази на Световната банка - “КСО е ангажиментът на бизнеса да допринася за устойчивото икономическо развитие и да гарантира връзка с работниците, техните семейства, местната власт и обществото като цяло, с цел повишаване качеството на живота, което да бъде приемливо както за бизнеса, така и за развитието”.
Но просто в България засега все още под корпоративна социална отговорност бизнесът разбира “ангажиране със социални дейности в полза на обществото”. Най-често под това се разбира облагородяване на градската среда, ПР дейности със социален ефект, подпомагане на сираци, деца и възрастни хора в домове. Засега това е моментната снимка на нещата в България...

мерси за мнението. Почти напълно съвпада с моето.
А фонтът е Monotype Corsiva - стана някак... случайно...

otnachalo ne razbrah che tova obrushtenie se otnasia do men ;-)
znam tezi neshta, pone v obshti linii, ne v takiva tochni citati - za koeto bravo btw - no ne mislia che i dvete citirani definicii predpolagat publicity, po-skoro prepodlagat che moje da se praviat istinski aktivni stupki za razvitieto na society kato cialo....no kazah veche v purvoto si mnenie che moje i ne e griah da se publikuvat tezi novini :-)

естествено, че не предполагат публичност. Само че, да не се лъжем, целта на всяка бизнес организация е да трупа печалба. А някои български мениджъри вече смятат, че след като рекламата отдавна е "мъртва", сега е ред да се погребе и пиар-ът. Следващата стъпка е именно КСО - това ще е новата форма на реклама...

prav si...

е малко неразорана целина и се действа първосигнално.
В КСО може би даренията изобщо не са заложени. Те са доброволна инициатива и хората, които я вършат безкористно може и да не искат да се знае за това. Покрай политиците обаче винаги се върти мърша...
И журналистите са социално отговорни, какво ще публикуват. Веднаж някой ги нарече сиромахомили...

Фирмите даряват в повечето случаи заради рекламата. Вярно е. Само че е вярно и това, че по този повод някой получава дарението, а на този някой това дарение му е необходимо. И ако журналистите отрязяват повече дарения, повече фирми ще решат, че това е начин да си направят реклама, съответно и повече нуждаещи се ще бъдат надарени. И така: и вълкът сит, и агнето цяло. Фирмите си получават рекламата, нуждаещите се - това, от което се нуждаят, журналистите - материала, а обществото - красивата история

Напълно подкрепям тезата, чех медиите са длъжници на социално-отговорния бизнес и че се спекулира с понятието "реклама". Ако гръмне някаква инсталация в дадена фирма и рани или, недай Боже, убие работник, нито една медия не пропуска да спомене името на фирмата (дори съответната фирма да не носи вина за произшествието, а случката да е провокирана от човешка грешка, природно явление или нещо друго). Ако някоя фирма, обаче, въведе супер условия за работниците си, направи дарение или извърши някакво друго обществено полезно дело, или изобщо не отразяват събитието, или "пропускат" да споменат името на фирмата, защото щяло да е реклама и СЕМ щял да ги санкционира. Със сигурност, всички сте гледали репортажи с положително звучене, в които под името на интервюирания стои надпис "управител на фирма за месопроизводство", например. Е, що не кажете коя фирма всъщност произвежда по надежден начин, при надеждни условия, с надеждни суровини, надежден продукт, който няма да ни навреди на здравето, например?! Та, в този ред на мисли, трябва СЕМ да преосмисли политиката си, а Парламентът да бъде така добър да попромени Закона за радио и телевизия в частта му за рекламата. Да се предвидят някакви параметри, при които (например до определен брой секунди) да не се счита за реклама дадено информационно съобщение. Защото, всъщност, и антирекламата е забранена по закон, но с този текст никой не се съобразява и с лека ръка се цитира името на фирма, която се е провинила по някакъв начин.