Да, правилно прочетохте в заглавието. Платих си тока. След цели четири дни на назлъндисване и колебания. Не е лесна работа това, не си правя майтап.
Извинете, за какво е опашката? Помните ли този почти невинен въпрос? Когато го чух вчера, се зачудих откъде ли ми е толкова познат. Повторих си го сетне наум и неговата абсурдност отчетливо и някак монументално се извиси. Някак си не върви в 2007-о лето господне да питаш "извинете, за какво е опашката".
Този въпрос идваше от соц-а, но и от първите години след 1989-а, от Лукановата зима.
А сега се върнах мислено там. Вчера, цели петнайсетина години след Лукановата зима, аз отново стоях на опашка – някак си кротко и мрачно като българин с опит в тия работи и в същото време неловко като гражданин на ЕС.
Неловкостта на ситуацията: чаках на огромна опашка за плащане на сметки в една поща. Наляво за ток, надясно за парно, в средата за студена вода, а за телефон отсреща. Опашките бяха съизмерими с тези от преди десетина години, когато нямаше олио и се редяха по трима от семейство. Е, аз чаках само за плащане на тока. И това ми отне има няма час и половина. Пред мен вече имаше само една възрастна дама и аз доволно потривах ръце при мисълта, че скоро ще си тръгна от задушливия салон. И точно в този момент, поглеждайки небрежно към бабата пред мен, ме обзе странното предчувствие, че някак си нещо не бе наред. Бабата извади дебел плик за писма, наплюнчи си пръста и започна да отброява пачка банкноти. Сто, двеста, триста. Извади от другия джоб седем-осем фактури и абонатни номера и... касиерката не загуби присъствие на духа, след 15-минутно чаткане по клавиатурата вкара всички дължими суми, очевидно на всички свои съкооператори. 712.30 лева, това беше цялата сума.
“Но аз съм взела само 600 лева, толкова имам, да махнем няколко сметки”, изпоти се още веднъж бабичката. И се започна отново бясно пресмятане и изваждане на сметки. След още десетина минутки дължимата сума спадна на 545 лева. Пак недоволство. “Но имам още пари”, да закръглим на 600. Нови усилия, ново потене и бясно чаткане. О, слава богу, готово. 592 лева беше последната сума. Почти идеално. И тъкмо помислих, че всичко е към края си, когато и мен ме обля нова вълна горещина. Ами фактурите. На допотопния принтер му бяха нужни към десет минути, за да избълва триметровата фактура за всичките суми. Облегнах се назад.
В същото време на служебния мейл си получих прессъобщение от CES:

Броят на плащанията на каса за последните 2 дни надвишава обичайния. Ето защо, за да намали опашките пред касите, компанията започна промоция, която има за цел да стимулира клиентите да плащат безкасово. Сто от домакинствата, използвали от 16 до 31 юли алтернативните начини за покриване на задълженията за консумирания ток, ще получат летен подарък – пикник раница, снабдена с всички необходими аксесоари за излет.

Да, ама не. Първо – операторът за безкасово плащане по банкомат или интернет – ePay, са мошеници. Второ – същите тези мили чехи от CES смениха наскоро всички клиентски номера. Дори да имате желание да платите с карта по интернет, няма да можете, ако нямате новия си номер. Като капак – от април насам чешката компания спря да праща на абонатите си сметките им по пощата. Защо ли? На мен специално не ми е ясно. Наистина, всеки може да провери дължимата си сума в сайта на компанията. Но длъжен ли е всеки абонат да има достъп до интернет?

°Че какво й е лошо на опашката? Някога хората се сродяваха по опашките и имаха навика да чакат. Не е ли време да потвърдим и чрез нея, че сме си същите и на същото място”, ми каза днес отговорният ни редактор. Дали не е прав?

Да висите на опашки за да си платите тока...
Станете цигани и няма да плащате ток!

А на мен вчера ми отне само 55 минути да си платя тока.Ей това е предимството на по-малкия град.:)))

и аз я репетирам всеки месец. Позната ми е отвсякъде. При мен има една допълнителна гарнитура: Операторката за телефона и интернета ЧАКА да се съберат хора, да стане опашка, да се изпокарат и нервничат и тогава с мазна усмивка започва да обработва клиентите. Бяхме само двама души и аз ама НАЙ- УЧТИВО я помолих да дойде и да ни обслужи, защото закъснявам за работа, но тя продължи безмълвно да си обработва някакви бележки и чак след като вече станахме десетина и се чувстваше нервата , бавно, бавно и флегматично каза:- Ами хайде , де! Давайте!
Все едно ние сме виновни, защото не си казваме номерата. Ха-Ха-ха.
Гледам как хората стискат зъби и мълчат и ме съветват да не се обаждам, че още по-бавно щяло да стане...
Е, тва е!?

Само 55 минутки? Ти си щастливка значи. Хм, само...

Преклонена глава сабя не я... Нали си е наша поговорката...

Но като ти видях патилата ,ще се съглася с теб.

А те се извниниха дори - През последните дни една трета от касите ни бяха много натоварени, някои от тях дори тройно. В останалите две трети от касите броят на плащанията варираше в рамките на нормалното, но това не ни успокоява. ЧЕЗ България поднася своето извинение и използва случая да обясни какво се предприема, за да се овладее ситуацията.

Вземи си стара бележка от тока и попитай в пощенския клон, къде се плащат сметките за тока, няма опашки ;-)

Точно така направих, не прочете ли? Но да няма опашка, че то по вестниците писаха...

epay.bg Не прявя реклама, просто съветвам всички да не си късат нервите по опашки. Аз лично от около 3 години ползвам epay.bg и съм много доволен - нямъл съм никакъв проблем

И аз познавам поне 4 човека които си плащат през ипей и нямат никакви проблеми. Що така плюеш по тях? А пък и чез си имат инет страница. Най-лесно влизаш там проверяваш си чрез аб. номер - новия и си готов.