От началото на зимата ще падне режимът на подаване на електричество в пловдивския кварта «Столипиново». Това ще стане, след като в целия квартал бъде въведена дистанционна система за отчитане и изключване на електромерите - първата част от проекта на стойност около 3 млн. лева, по който в квартала ще бъдат адаптирани 17 трафопоста, ще се подменят 5500 електромера, 178 км. кабелна мрежа и ще се монтират общо 700 нови електромерни табла.

Защо обаче пада режимът на тока? В една нормална държава бизнесът се диктува от логиката на пазарната икономика. Тук обаче едва ли случаят е точно такъв - събираемостта на задълженията за ток на ромите в «Столипиново» е едва три процента, а общият дълг на квартала към електрическата компания възлиза на около 12.1 млн. лв. За каква пазарна логика тогава иде реч?

Това в никакъв случай не е пазарна икономика, а чисто и просто икономика на пазаренето. Местните и националните политици чакат да наближат изборите и отварят пред тези крайно бедни и лесно манипулируеми хора торбата с обещанията, че ток ще има. Резултатът винаги е предварително известен. Така например за пореден път след една реч на лидера на ДПС през юни 2005 г. кварталът масово гласува за партията му и сега депутатът Фикрет Сепетчи е в парламента благодарение на гласовете на столипиновските роми.

Но за да стане всичко това, политиците от района, а и не само оттам, трябва да се откажат от падналия им от небето електорален ресурс избиране срещу обещания за справяне с токовия проблем. В сделката, наречена “избори”, избраниците предлагат обещания, а ние, избирателите, купуваме тези обещания, като гласуваме за авторите им. В това винаги има доза цинизъм, защото покупката е, така да се каже, “на зелено”. Никой не знае дали избраникът ще си удържи обещанието. Но в игрите с ромския ток цинизмът минава всякакви допустими граници.

Очаква се с новата система на отчитане събираемостта да скочи драстично, коментира Калина Трифонова, вицепрезидент на EVN. Освен новите сметки абонатите ще трябва да изплащат разсрочено и старите си задължения. За да стане всичко това факт обаче, политиците трябва да се откажат от падналия им от небето електорален ресурс избиране срещу обещания за справяне с токовия проблем. В сделката – обещания за решаване на проблемите срещу доверие под формата на гласове за изборите винаги има доза цинизъм, защото покупката е, така да се каже, “на зелено”. Никога обаче не можем да сме сигурни, че избраникът ни ще си удържи обещанието...

И така, пазарната икономика отстъпи мястото си на икономиката на пазаренето... Изборите са наесен....