Водата е най-измамното благо на Земята. Абсолютното количество вода на планетата е константна величина и дори се учудвам как бутилиращите компании все още не са се изхитрили да пишат върху етикетите на своята вода: „Сълзи от динозавър, изчезнал преди 4 млн. години” или „Живителната глътка на Александър Македонски”. Кръговратът на водата е такъв, че чашата, която сега изливаме в земята, ще се върне отново на повърхността най-малко след 1000 години.

Изобилието от вода не бива да ни заблуждава. Едва 2.6 процента от планетарните водни запаси са сладка питейна вода, а от тях само 0.6 процента са използваеми за хората – останалите 2 процента се намират в глетчерите, полярния лед и вечния сняг. По данни на ООН увеличаването на населението до 9 млрд. души през 2050 г. ще предизвика глобална криза от мащабите на глобалното затопляне. В аналитична прогноза на Комерцбанк директно се казва, че за ХХI век водата ще се превърне в най-важния ресурс на планетата, чието значение може да се сравнява само с това на петрола. Дори така е озаглавен самият доклад „Водата – петролът на ХХI век”. Бюрократите от ЕС вече изчислиха, че само изпълнението на директивите за водата през следващите десет години ще струва 300 млрд. евро. Освен това Брюксел настоява всички страни членки до 2010 г. да реформират ценообразуването на водата и потреблението ще трябва да се плаща на принципа на преките разходи. Вестник „Зюддойче цайтунг” още през юли 2005 г. коментира, че най-изгодно е да се инвестира във водата и през следващите 30 години в този бранш се очаква най-голяма възвръщаемост. Дори в момента в този бранш само в Европа оборотът възлиза на 300 млрд. евро, които се разпределят между действащите на Стария континент 500 фирми. Експертите обаче очакват растеж от 8-15 процента годишно поне през следващите 10 години. Причината е, че всяка година потреблението на вода се увеличава с 2.5% и тези темпове изпреварват даже темпа, с който нараства населението на Земята. Броят на земните жители се удвоява на всеки 20 години, докато водните запаси остават постоянна величина. И поради това е възможно да се стигне до конфликти и дори до войни за водата.

Първата искра вече прехвръкна и у нас. В края на август жителите на котелското село Кипилово и община Омуртаг влязоха в люта битка за всяка капка, която извира в района. В спора се намесиха дори прокуратурата и полицията. На 29 август по обяд кметът на Кипилово Тончо Коджаманов отклонява тръбата, захранваща Омуртаг с вода, и така осигурява ценния ресурс на земляците си. Преди девет месеца ВиК – Търговище, сменя водоносната тръба към Кипилово, заменяйки я с четири пъти по-малка. И от онзи момент насам селяните са нямали нормално водоснабдяване. Дори след самоволното решение на Коджаманов да подмени малката тръба с по-широка, селото му разполага с вода едва през шест часа в денонощието. Селяните в Кипилово дори удрят камбаните на местната църквата, за да покажат, че ще бранят докрай водата си. “Взехме си онова, което е наше. Изворите са само на 2 км от селото ни. Не е справедливо да се източват в Омуртаг, а ние да сме на сухо”, заяви и кметът на община Котел Георги Дедов. И е категоричен, че той и съгражданите му от цялата община няма да отстъпят. А колегата му Коджаманов е привикан от прокуратурата да дава обяснения за самоволните си действия.

При продължителни засушавания в България в около 800 населени места може да има режим на водата, твърди заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски. В момента близо 600 селища имат проблеми с водоснабдяването, а 15 от тях са изцяло без вода. Най-много проблеми от това естество има в районите на Търговищко, Бургаско, Разградско, Шуменско, Ловешко и Габровско.

В последните години целият Балкански полуостров е налегнат от водна криза. Заради сушата и нарасналото потребление на ток през последните години водните запаси на Националната електрическа компания на Гърция са "на червено". Гръцката ВиК също предупреди за недостиг на вода, след като запасите на компанията паднаха рекордно през последните години. През юли запасите на компанията ЕВДАП са били най-ниски за последните пет години - 948 млн. куб. метра вода, което е с 27 на сто по-малко в сравнение с миналата година. Като основна причина за проблемите се посочва намаляването на валежите. В същото време обаче търсенето на водни ресурси в Атина надвишава с 30 на сто наличните запаси. А по данни на Евростат Гърция и България са най-сухите страни в Европа.

Нерадостно е и положението в други съседни на България държави. От началото на август в турската столица Анкара се въведе воден режим. Причината е спадането на нивото на водата в язовирите в района. Градът е разделен на две зони, които се редуват с по два дни спиране на водата, а според предвижданията режимът ще продължи пет месеца. Лошо е и положението в Румъния, която тази година изпитва суша, по-тежка дори от най-сериозното засушаване от 1946 година.

 

Войните за H2O

Почти всички висши култури са възникнали по поречията на реки, а водата винаги е играла ключова роля във всяка война. Водоснабдяването на войската и на населението често е било решаващо за изхода на войните. А и самата сила на водната стихия е била успешно използвана в битките – разрушавани са стени на язовири, за да се предизвикат наводнения, наводнявани са каналите на замъци, за да се затрудни врагът. Един град или крепост са имали шанс да оцелеят само при положение че са разполагали с достатъчно питейна вода.

От 1959 г. насам е имало 1800 конфликта за вода в 261 мултинационални региона. Около две трети от тях са били решени по пътя на дипломацията. Държавите могат да са сигурни в бъдещето си само ако е гарантирано водоснабдяването на населението. В Близкия изток и повечето райони на Северна Африка контролът върху питейната вода е от стратегическо значение и оказва силно влияние върху вътрешната и външната политика.

Мнозина политически анализатори са на мнение, че дори в основата на конфликта между Израел и Палестина стои проблемът с водата. Докато в Израел всичко е потънало в зеленина, палестинските села и селското стопанство страдат от постоянна липса на вода. Докато всеки израелски гражданин употребява средно от 350 до 380 л вода на ден, палестинците се задоволяват със 70 до 110 л. Положението се влошава допълнително от факта, че водните басейни са прекалено натоварени, а подпочвените води се осоляват от морската вода. В палестинските райони едва 40% от домакинствата имат канализация. Според доклад на Световната банка общо четири пети от водните запаси на Палестина се използват от Израел. И докато еврейските заселници в Западна Йордания се къпят в басейните си, палестинците страдат от липса на питейна вода.

И така, водата подобно на нефта постепенно се превръща в много ценна суровина, предрича и комисарят по околната среда Ставрос Димас. Заради глобалното затопляне водата става дефицит не само в развиващите се страни, но и в Европа, където засушаването създава все повече грижи. Според актуален доклад на ЕК през последните 30 години засушаванията в страните на ЕС са предизвикали загуби в размер на 100 млрд. евро. Само през 2003 г. според Брюксел повече от 100 млн. европейци и една трета от територията на ЕС са били засегнати от сушата. Досега най-много страдаха Южна и Югоизточна Европа, но експертите са категорични, че в бъдеще и Средна и Източна Европа ще имат все повече проблеми с безводието.

“Жълт картон” получи Южна Германия през 2003 г. Тогава много фабрики трябваше да преустановят дейността си заради липсата на вода. Според авторите на изследването в момента 19% от територията на съюза страдат от засушавания, а до 2070 г. техният дял ще достигне 36%.

Колко драматично е положението, ни показва най-добре ситуацията в Южна Италия. Според експертите в следствие на затоплянето най-пълноводната италианска река По ще загуби до около 100 км от дължината си до няколко десетилетия. Най-големите губещи ще са местните земеделски производители. Ако По пресъхне в действителност, много от тях ще останат без единствената си възможност за препитание.

Секторите, които потребяват най-много вода в Европа, са именно селското стопанство (64%), следвано от енергетиката (20%), общественото водоснабдяване (12%) и индустрията (4%). Ако се вярва на изследването, земеделските производители биха могли да пестят много повече от “синьото злато” – поне една пета от употребяваната в ЕС вода се пропилява безсмислено.

 

Концесионирането по света... и в София

Остава доста спорно дали приватизацията и концесионирането могат да са решение на проблемите с водоснабдяването. Наистина приватизацията може да реши само краткосрочно проблемите, но такива ще има след време, защото държавата ще изпусне от контрола си разпределението на водата. Така например една частична приватизация на сектора в Мали се провали, след като се стигна до драстична липса на вода. В Боливия пък през 2000 г. се сгромоляса сделката за цялостна приватизация на водната фирма. Преди подписването на приватизационния договор концесионерът успява да си договори печалба на всяка цена. Вследствие на това се стига до увеличение на цената до 35%, а държавата е имала разчети за увеличение до 20%.

“Инвестираме в бъдещето на София. Инвестираме разумно. Клиентите ни са на първо място - инвестираме, за да им осигурим по-добро обслужване. Ние сме открити и честни. София е нашият дом.” Това са само част от посланията и ценностите на Софийска вода, компанията, която в момента е концесионер на питейната вода в столицата. За повечето софиянци обаче тези фрази звучат повече от абсурдно.

През 1999 г. британската Интернешънъл Уотър спечели конкурса за столичната ВиК мрежа за срок от 25 години, защото предложи най-добрите условия. Сред тях беше заложената най-ниска цена на услугата - само 43 стотинки за кубик вода, която би трябвало се променя само с процента на инфлацията. Британците предложиха и най-бързо намаляване на колосалните загуби на вода - от заварени 65% на 36% през 2006 г., в края на концесията – до 16%. Малко след като спечелиха концесията, англичаните започнаха да се отмятат от тези обещания. Днес след четири повишения на цената Софийска вода събира от абонатите по 1.44 лева за куб. м. Загубите на водата по мрежата, които вече трябваше да клонят към 36%, остават критично високи - над 62%, с което София се нарежда сред най-големите прахосници на вода в държавата и в Европа. Днес едва 38% от водата, тръгнала от язовира, стига до чешмите. Софиянци обаче плащат за 100 процента. Къде изчезват другите количества? Много кубици изтичат по пътя. Други не се губят - просто не се отчитат заради повредени водомери. Кражбите също са виновни за явлението неотчетена вода. Според данните за 2004 г. (по-актуални няма) Софийска вода е получила и разпределила 240.7 млн. куб. метра вода. Реално обаче столицата е “изпила” само 90 милиона. Тоест 150 млн. кубика са изтекли по трасето, преди да достигнат до водомерите. Столичани обаче плащат и за недоставените кубици. Така излиза, че концесионерът няма пряк интерес да намалява загубите по трасето, след като абонатите ги заплащат в целия им обем.

Досега едва 12-20% от всички инвестиции на концесионера са отивали за нови водопроводи и канали. От много месеци общината настоява Софийска вода да влага поне 50% от парите в мрежата. Компанията обяснява, че за да намали течовете и да докара вода до последната къща на големия град, ще й трябват над 1 млрд. лева. Затова се налагало цената да се вдигне значително. Британците обаче пропуснаха да споменат този факт, когато кандидатстваха за концесията.

Само преди няколко седмици общината все пак успя да се пребори за малко по-добри условия на концесията. Най-важните промени, които са включени в допълнителното споразумение, обхващат задълженията на общината и възможността за прекратяване на концесията. При възникване на разходи, свързани с придобиването или подготвяне на депо за утайки, концесионерът може да кандидатства за по-високи цени и ако не ги получи, това се приема за ценово ограничение, което може да доведе до безвиновно прекратяване. В анекса отново не се предвижда Софийска вода да плаща концесионна такса, за която София отдавна настоява. Таксата отпадна по препоръка на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), защото щяла да се калкулира в цената на водата и да се наложи по-голямо увеличение, обясниха от общинската администрация. Концесионерът се ангажира да плаща за охраната на водоемите, която струва 2 млн. лв. годишно. Досега общината плащаше на МВР, но Сметната палата й възложи да си върне парите от концесионера. Дали за водоснабдяването на София предстоят по-добри дни, ще си покаже скоро. Факт е, че питейната вода става лукс. Всеки човек поглъща по три-четири литра вода на ден. Но за да се нахрани всеки един от нас, се изразходват 2000 литра вода на ден. Пътят на чашата бира до масата е погълнал шест литра вода, памучната тениска е попила 150 л, стоманата в колата - 20 000 литра. А водата все пак свършва. Проучване на Европейската комисия показа, че България е сред рекордьорките при пилеенето на вода. Заради течове в страната загубите стигат до 60 процента. Дори и без огромни инвестиции, а само с рутинта подмяна на водопроводните тръби и увеличаване на цената, за да се стимулира пестеливостта, България би могла да икономиса до 24% от потреблението. Проучването посочва, че чрез въвеждане на по-модерни водопроводни инсталации Европа може да се намали до 50% от разходваната в домакинствата вода. Целта е средната дневна употреба да се свие от 150 на 80 литра дневно на човек.

За да се справи с драстичния проблем с водното снабдяване, ЕС насърчава икономиката, ориентирана към ефективност и пестене на водните ресурси. Европейската комисия ще вземе по-строги мерки срещу неразумното използване на “синьото злато”. Най-оспорваната точка в проекта е желанието на комисарите да предложат поскъпване на цената на ценния ресурс. Факт е, че на много места в ЕС цената на водата не отразява реалната й стойност, смята експертът на комисията Петер Гамелтофт. Едва когато европейците започнат да плащат за водата цена, съответстваща на недостатъчната й наличност, ще се научат да я ползват по-ефикасно, смята и комисарят Ставрос Димас.

Под критика попада и фактът, че никой в ЕС не контролира употребата на вода. За в бъдеще се предвиждат задължаващи за всички количествени норми. Ако някои страни все пак си позволят да предоставят безплатно вода за земеделците след влизането на новите разпоредби в сила през 2010 г., комисията щяла да заведе наказателни дела. Като драстична мярка Брюксел ще построи специални трансрегионални аквадукти, с които ще транспортира вода от богати на този ресурс страни, като Австрия и Швейцария например, към застрашени от сушата членки.

 

Бизнесът, наречен просто вода

Най-шумният скандал с продажбата на вода вероятно е измамата с минералната вода Dasani, появила се на британския пазар през януари 2004 г. Дасани на древноеврейски означава „мех с вода”, но днес вече е жаргонна дума за „чешмяна вода”. Причината е, че производителят Кока-кола продавал чиста чешмяна вода, бутилирана от една тръба в покрайнините на Лондон. Нормата на печалбата била огромна: бутилка Dasani струвала по 2.80 евро, докато за куб. м вода фирмата плащала по 0.076 евроцента! Бизнесът на Кока-кола се провалил, но бизнесът с водата едва сега започва да се разгръща.

Отскоро този факт откриха и световните финансови борси. Експертите оценяват глобалния воден пазар на около $360 до $400 млрд. годишно. Ръстът пък е между шест и десет процента. Ето защо не е никак чудно, че инвестиционните фондове, специализирани в бизнеса с вода, процъфтяват. Най-големият подобен фонд е Pictet Fund Water, който вече е инвестирал около 3.7 млрд. евро в различни сфери на бизнеса, като водоснабдяване, водна техника, опазване на околната среда, рециклиране, минерални води…

Според данни на PFI Market Intelligence до 2025 г. в 59-те водещи пазара в света ще бъдат инвестирани по $2.3 млрд. годишно във “водната” икономика. От тази сума около $1.77 млрд. ще са осигурени от частни фондове и банки. За сравнение в световната военна промишленост всяка година се влагат около $1.2 млрд. За да се подобри драстично водоподаването в света, са необходими инвестиции в размер на $11.3 млрд. годишно. За всеки вложен долар възвръщаемостта ще е $34, показват данни на SIWI.

Бизнесът с вода процъфтява и в България. Днес на българския пазар има около 40 марки бутилирани води, докато до 1998 г., когато започва концесионирането на изворите, те са били 80. Прогнозата за износа на минерални и изворни бутилирани води през тази година е, че той ще е двойно по-голям от миналата година, когато сме изнесли 5 млн. литра. Макар че има увеличение на изнесените количества минерална вода, потенциалът на България е много по-голям. Износната цена на българската минерална вода в момента е около 20-30 цента на литър.

Част от минералната вода, която страната ни изнася, е под чужда марка. Например фирмата, която бутилира водата Кристал, изнася за чужбина същата напитка, но с марки на хипермаркетите Метро и Билла. По данни на Министерството на икономиката основните пазари на българската минерална вода са на първо място САЩ, следвани от Израел, Турция, Германия, Сърбия и Черна гора.

 

Статистика

1.6 литра вода се изразходват за производството на всеки литър бутилирана вода.

Източник: ООН

 

Факти за водата

 

* Количеството вода на планетата остава постоянно за последните 2 млрд. години

* Дневно човек изпива по 2.4 л вода, а за целия си живот – 75 тона

* 75% от мозъка на човека се състои от вода

* В света съществуват 100 стандарта за качеството на питейната вода

* Ако съберем цялата вода на света в една туба от 5 л, питейната вода ще заеме само една супена лъжица

* 70% от потреблението на вода се падат на земеделието, 20% - на промишлеността, и само 10% на домакинствата.

* За получаването на 1 кг пшенично зърно са необходими 3 т вода, за кг свинско – 10 т, а кг говеждо - 15 тона

* Всеки портокал поглъща по 50 л вода, докато узрее

* Бутилираната вода може да бъде 1000 пъти по-скъпа от тази от чешмата

* За производството на един автомобил се използват 50 т вода

* За 1 бирен барел (163.7 л) се използват 5680 л вода

* За производството на един барел петрол (159 л) отиват 7 т вода

* Всяка година 450 куб. м отпадни води отиват до крайбрежната ивица, носени от реките и езерата. За пречистването им са необходими по 6000 куб. м вода

* Цялото количество вода на земята е 680 млн. куб. м

На 15 Октомври 2007г. всеки блогър, включил се в инициативата Blog Action Day - световна инициатива за околната среда, в която се включват над 13000 блога от цял свят, следва да напише нещо в своя блог за околната среда. Това е моят скромен принос - материал, публикуван наскоро в BusinessWeek България.

И много съдържателен материал ни предложи. Аз ли само си мисля, че не е далеч деня когато от ЕС и ЕП ще ни контролират"И" дишането. Дали няма да направят работна комисия и програма с регламент по колко вдишвания и издишвания са нужни на всяка страна членка. Те ще се справят.Май всички започнахме да се оповаваме и базираме на евро-куку-кликата. Както едно време СИВ , СССР и БКП. Все те казваха какво трябва да стане.Сега пък те. Ново робство.Въпреки, че на всеки е ясно че този съюз е утопия и ще просъществува има-няма 20 г.Дотогава ще останем голи като пушки,зависими, безпомощни в една затворена система. А лобисти на крупни концерни ще пренасочат целия ресурс към корпоратовния бизнес на своите държави. И така богатите ще станат още по-богати, а бедните още по-бедни. Отклоних се от темата, но ти ме провокира с това че смяташ, че са наистина загрижени. Така изглежда всичко на пръв поглед. А под лустрото на лицемерната загриженост винаги се крие някой интерес в дългосрочен план. Така е. Но силни са и те определят правилата. Лек ден:))

те забравят да споменат, че тези 10 тона вода, които отиват за производството на 1кг свинско, не се губят, а отново влизат в кръговрата. Същото е и с водата, с която се къпем, плакнем тоалетните и въобще всичката вода - тя не се губи, а минава през водоеми -> изпарения -> облаци -> дъжд и т.н.
Не бой се Бойо, вода има.

забравяш, че този кръговрат е доста дълъг. Ще отнеме много години тази вода да се върне обратно...

Фактите, които излагаш са очебийни и сразителни.Но знам, че 90% от прясната вода на земната повърхност се съдържа в ледниците.
Ще си позволя за малко да съм "Бог" на третия ден от сътворението......................................................
...И така на третия ден аз оформих земята и започнах да очертавам моретата.Това предизвика недоволство у водата. Да! Тя не можеше да забрави времето, когато заедно с мрака господстваше над света.Водата се втурна с бесен устрем към земята, за да я покори. Заповядах й:
- Влез в границите, които съм ти очертал!Тя не можеше да изпълни волята ми и като видя високи и мощни планини да се издигат над земята, завистта отново я обсеби и тя се нахвърли върху планините да ги потопи.
- Аз съм най-могъщата измежду всички творения - ревеше тя, опиянена от гордостта си.
Този път търпението ми се изчерпа.Изпратих й пясъка и образувах дълга ограда от брегове и плажове около водата.
Могъщата и гневна сила превърнах в ледници, които ще стопя когато трябва...
Рекох и ще го сторя! Заради Вас!

На "бога"