“Президентският самолет наистина е стар, но всъщност е малко използван.” С тези думи министърът на транспорта Петър Мутафчиев се опита да успокои журналистите непосредствено след аварията с руския “Туполев” – самолета, на който се вози представителната власт на България. Случката със самолета на президента е щастлив и показателен инцидент как държавата може да катастрофира за минути. Посещение в Мексико няма да има засега, защото държавният самолет е стар. Какво ли щеше да се случи, ако посещението беше малко по на север – в САЩ?

Детският дом в село Могилино е амортизиран, показа проверката на инспекцията по труда от последната седмица. Амортизиран е и вагонният парк на БДЖ. Амортизация цари дори в столицата. Кметът Бойко Борисов сключи договор с чешката компания Инекон за модернизация на няколко десетки амортизирани трамваи. Стойността на всяко едно преобразено превозно средство е 690 000 евро, а до края на годината ще бъдат пуснати 18 подобни мотриси.

Но по-лошото е, че амортизацията всъщност е обхванала цялата нация. Наистина, няма икономически актив, който да е вечен - той подлежи на износване и в резултат от естествени и други процеси, с времето се изхабява и неизбежно се разрушава. Особено характерни в тази насока са дълготрайните материални активи, които имат експлоатационен период, разположен във времето. Общата икономическа теория на амортизационния режим е универсална.

Тя може да се прилага като класика спрямо по-специфична материя, отнасяща се до човешкия капитал. Аналогията с физическия капитал е напълно възможна и допустима, стига да не се пропуска, че в случая става дума за амортизация на живия човешки организъм, след това за амортизационни процеси свързани със знанието, информацията и едва тогава за нейните технически носители. Още Адам Смит в “Богатството на народите” прави една догадка чрез аналогията между инвестицията във физически капитал и вложенията на икономически ресурси за повишаване на квалификацията на работната сила.

Когато се инвестира в машини, твърди Смит, очакването е да се увеличи брутната печалба. Когато се изразходват средства за подобряване качеството на работната сила, целта отново е същата -  осигуряване на повече прираст,  макар и чрез вложения в човека.

Аналогията с физическия капитал е напълно възможна и допустима, стига да не се пропуска, че в случая става дума за амортизация на живия човешки организъм, след това за амортизационни процеси свързани със знанието, информацията и едва тогава за нейните технически носители.

Ако се опитаме да измерим човешкия капитал в България с критериите на икономическата метричност, ще се получат доста плачевни резултати. Основните измерители са приложими и в сравнителен аспект, когато става дума за абсолютната сума на разходите, брутната печалба или възвращаемостта, срока на откупуване на инвестицията, нормата на възвращаемостта и други универсални измерители на капиталовата структура. По принцип  измерванията в социалната област не се характеризират с много висока точност. Системата от специфични показатели може да се раздели на две групи. И ако първата дава информация за знанието, уменията, опита, квалификацията на човешкия капитал, България се намира на дъното в Европа.

В момента България със своите 2.6 изследователи на 1000 души население е на предпоследно място в Европа. За ЕС-15 този показател е 5,68 – двойно по-висок. Показателят брой студенти на 10 хил. души от населението също не говори добре за българските инвестиции в работна сила. В България този параметър е 150 студента, докато Аржентина например има 300 студента. Стойностите за евриопейските страните варират между 150 и 400 студента на 10 хил. души, за съжаление и тук България е на дъното. В ЕС за висше образование се отделят от 6 до 8 пъти повече средства, отколкото в България, а в САЩ - 20 пъти повече финансови средства. В цифрово изражение за висше образование държавата ни отделя едва 0.58% от БВП. Парадокс е и развитието на академичните кадри. В ЕС от 1000 висшисти 12.2 стават докторанти, а в България техният дял е едва 8.2.

“Само ако гледаме на образованието и на здравеопазването като на макроикономически дейности, а не като на социални, те ще могат да се развиват. Иначе, колкото и пари да се наливат в тях, проблемите ще остават същите.”, твърди икономистът Георги Стоев от Industry Watch.

А иначе, министър Мутафчиев обеща, че догодина държавата ще закупи нов самолет за висшата власт. Е, не съвсем нов, а втора употреба, но не по-стар от пет години… Може би и той ще е стар, но малко използван. Както мозъците на управниците ни. Дали не е време да сменим не само самолета, но и мисленето си?

да не говорим за амортизацията на душите - живи и относително здрави но вече амортизирани

Мда, прав си, този аспект съм го пропуснал... НО темата и без това е достатъчно мрачна..

или на нейните лидери ?
Поздрави, Ейен.

и на двете. Не е ли народът този, който ги избира тея отгоре...

Да речем в последните 2 или 3 избори...

Аз лично съм с десни разбирания. И не пропускам да гласувам. Принципно за ВМРО. Така се оказва, че на последните избори съм избрал трима и още два пъти по толкова от коалиционните партньори. Толкоз...

Амортизацията на душите=амортизирани хора=амортизиран народ=аморизирани лидери= амортизирани души и т.н. И така до като някой не развали омагьосания кръг...

някой някога беше казал, че търпението на народа траело 33 години... Ако след тях няма резултати, идва революция...

Мда.. и тогава амортизираните души ще си изберат неаморизирани управници ли? За съжаление не ми се вярва. Докато чуваме приказки от рода на "все тая кой ще е, всички са маскари и ще гласувам за този, от който имам лична изгода (защото не вярвам в обществената)", едва ли революцията ще бъде ефективна

dum spiro spero...

Тия управници са си наш избор, да не им се сърдим!

като нови сме си:)