Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2018 21:33 - Зендо-самскритският, език сравнен с българския
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 2505 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.12.2020 11:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Едно специално сравнение на всичките български наречия със зендо-самскристския език е от голяма важност за историографията: това би следвало да сторят нашите филолози. Тук ще дадем кратки обяснения според плана на брошурата ни.

            Зендо-самскритът е чувал правилно формите си, докато е бил употребяван от траките; обаче щом в качеството си на религиозен език е минал в чужди народи, перси и индийци, той започнал да се осакатява; особено напреднала тази анархия в него, когато индийците го направили свой книжовен език, достъпен само за горната класа. По-късно такова нещо претърпял и латинският език, когато угасна Рим и почнаха да си служат с него в църквите и книжнината чуждите народи като англичани, германци, франки, поляци и др. Попадналите латински думи в английския са добили едно странно произношение, което ги прави неузнаваеми. Ние не виждаме авторите на сравнителните граматики, като Бон, Бенфи и други, да са се занимавали с изброяването на тези изменения и по този начин да достигнат едно възможно възстановяване на първоначалния зендо-самскрит. Първоначалните му форми, преди той да предприеме едно вековно странстване по азиатските страни, са запазени в различни безчислени славянски наречия, защото само славянските езици имат идентичност със зендо-самскрита, нещо, което смело констатирал англичанинът Latham в своите Elemenst.

            Няколко примера са необходими. Почти навсякъде о е изменено на а, като във фригийските надписи, писани от траките, се пише воз, а в зендо-самскрита – ваз. Някои думи съвършено различно окончават, имат неустановено произношение и всеки ги присвоил според леснотата на езиковото си обращение: числото шест се пише в зендо-самкрита – шаст, после шан, а нейде и шад; за да каже двадесет и шест, изговаря го садвимсати. Нейде се изпуска част от думата само защото се е затруднявало произношението: въпросна се пише само просна, предните две букви са изпуснати. Правилността на някои думи е запазена в зендски, а е напусната в самскрита; така на зендски зима (зимен сезон) на самскритски станало хима, и оттук излязло името на Хималаите, което индийците произнасят Хъмалай; и обратно – у зендски паурва, в смакрита – първа, и т. н.

            По отношение на буквите самскритът се доближава само до старобългарската азбука; самскритът има 46 букви, от които четири букви ю с различни произношения, две букви а, от които едната се произнася просто като две букви р, от които едната гласна. Като се извадят тези букви, някои от които са свойствени за азиатската фонетика, ще излезе, че смаскритът има букви, равни по численост на Кириловата азбука, която брои 38 букви. Останалите азиатски и европейски езици нямат повече от 25 букви в своите азбуки. Много от буквите на самскритската азбука са подобни на нашите като: г, ч, ж, т, ф, и, е, ѣ, л, и др. Буквите на самскрита са приели някои украшения от асиро-вавилонската азбука, в съседство на която са се развивали и от буквите на която има много в нашата азбука, като г (гимал), е, т (тет), i (йот), ц (цадик), ш (шин). Азбуката на фригийските надписи е еднаква със сегашната наша печатна азбука и има 36 букви; тя е запазила повече прави линии, остри ъгли, за да може да се дълбае лесно на скалите; от нея азбука са съставени финикийската, старогръцката, латинската и прочие[1].

            Поразителна еднаквост ни дават зендо-самскритските думи със сегашните или църковните български. Нито един от славянските езици няма толкова звуково сходство със зендо-самскрита, колкото нашият църковен и говорим език. Тук ще приведем за пример титлите на родствата.

Кум, кумара-мома, кумар-момче.

Свакор, свекър, свакура; латински socer-сокер.

Девер, давар; латински levir; при Омир: даир или лаер.

Снаха, снашица, снушха, снуха.

Зет, жаматар, по самскритски; заматар по зендски. Взимач!

Сестра, свасър.

Брат, брата, bhrata.

Тато, тате, самскрита: тата; латински: tata; гръцки атта.

Син, по самскритски; sun, сын.

Вдовица, по църковно: вдова; по самскритски: vidhava-видхава, вдова.

Дъщеря, по смаскритски: dyhitar-дихитар; по староарменски doustr-дъщер; по арабски; духтер. Произлиза от самскристки: дъптарч-доение, доячка, доена.

            Това е поразителен факт, тържествено доказателство, че веригата от векове не са ни попречили да запазим тия съкровени титли, които са най-драгоценните в един дом. Дедите не са ги заели от никого, а са ги сковали сами от собствения си език. И никой народ не ги е запазил така точно, правилно както българският.

            Относно числата, броенето съществува същата удивителна еднаквост. Отклоненията са там, където азиатецът е търсил лекота на езика си. Не е чудно, че нашите деди са напуснали някои хубави думи и ги заменили с дисхармонични, осакатени, чужди, макар и малко на брой.

Едно, по някои наши наречия: един, адно; по смаскрита: ади и адима. Нашето първо: по зендски: паурова; по самскритски: аурва или аърва.

Две, дви; показателно; двития, което е по-право, защото сегашното ни второ произлиза от гръцкото дефтеро, изоставили сме де и сме загладили фтеро на второ.

Три, три; три-зафан – три-зянан, с три уста.

Третия, третиа.

Четери, чатур и чатир.

Пет, панчан; индийски: панч, по свищовски говор: пент.

Шест, шас.

Седем, по смаскритски: сапт и спатан: индийски: саат; латински septem; ит се превърнал в д, та от септем станало седем.

Осем, асцам.

Девет, унавин, по индийски: унъс.

Десет, дасан.

Еди-на-десет, ека-дасан вместо еди-на-дасан; очевидно изопачено на азиатците, които са сломили тук всяко правило.

Два-на-десет, два-дасан вместо два-на-дасан; азиатците изпуснали – на.

Три-на-десет, trayodasan, трейодасан вместо три-на-дасан, има и у нас значително изопачаване, като три-на-есе.

Четири-на-десет, четур-дасан вместо: четур-на-дасан.

Петнадесет, панча-дасан: и тук няма правило.

Шест-на-десет, саита-дасан вместо шас-на-дасан.

Седем-на-десет, саита-дасан вместо саит-на-дасан.

Осем-на-десет, асца-дасан вмсто: асцам-на-дасан.

Девет-на-десет, унавинеати. Мисля, че числото девет само взели от тюрко-татарското: докус.

Два-десет, двин-сати и вин-сати; на латински vigniti, което също не е правилно; по самскриски е правилно: дви-дасан, което ще рече: два пъти по десет.

Три-десет, по самскритски: тринсати; по зендски: трисат; по някои ранни наречия: триесе. Правилно е: три-дасан.

Четири-десет, четваринсат вместо чатири-дасан; по някои наши наречия: четиресе.

Пет-десет, самкритски: панча-сат; по зенда: панчасата наместо правилното: панча-дасан, което са приспособили за пет-на-десет, без никакво правило при съчетанието на няколко думи в една.

Шест-десет, по самскрит: шасцет вместо шас-дасан: обаче шасцет отговори на нашето шейсет или шейсе; по зендски се е изопачило на ксвасти, или швасти.

Седем-десет, сам. саитати, по зенд. хаитанти; вместо правилното саита-дасан.

Осем-десет, асити или асъти вместо асцем-дасан.

Девет-десет, самскрит навати; зендски наваити; това броене правилно е запазено донякъде в старогръцки и латински; у нас не е известно кога е заменено с татарското девет-докус.

Сто, сам. сатам; сенд. сатем; латински; centum – центум или кентум. Първоначалното трябва да е било: съто и после е станало на: сто.

            Този малък опит за възстановяване на правилното броене в зендо-самскритски ни посочва произволите, упражнявани от индо-персийската народна фонетика върху оная на нещастния език пришълец, именуван сега зендо-самскритски език. Такава е съдбата на езиците, които отиват да странстват из чужди народи и то нямо, глухо, не говоримо, а писмено, на книга. Причините за тези изменения, произволни за самскрита и правилни за индо-персийските наречия, могат да се намерят твърде лесно, като се съпоставят самскритските думи със свойствата на индо-европейската народна фонетика.

            Очевидно става, че самскритът у индо-персите е изопачен произволно, докато пълната му правилност, поне в отношенията на числата, се намира само в нашия български език, особено в кириловския черковен, наречен славянски. Тия и тям подобни факти накарали знаменития английски филолог Лятам да прогласи, че зендо-самскритският език има родство само със славянските езици; обаче ние отиваме още по-далече, като казваме, че не родство, ами истината е, че зендо-самскритът е първоначално наш литературен и религиозен език, на който са писали и са се молили на боговете нашите прадеди.

            При тия сравнения необходимо е да прибавим един кратък речник на думи от зендо-самкрита, които да сравним с нашите; и тук ще намерим същата поразителна еднаквост както при роднинските връзки и при числата. Едно общество от филолози и любители трябва да предприеме съставянето на един етимологичени речник, в който всички думи на нашия език да се отнесат към източниците си; тогава ще стане ясно, че основата на езика ни е зендо-самскритът и че припечелените чужди думи са взети с културата от завоювани и завоеватели. Това са направили всички просветени народи, следва да го сторим и ние: и само тогава ще се установи у нас един етимологичен правопис. Ето нашия речник: първите думи са самскрит, а на всяка следва обяснението.

сарп               сърп

стапала         стъпала, ступано, очукано

гарно             зърно: по асирийски; zirno-зърно

парка            порка, поре (земята): име на тракийски зар: Резкопори, с нож реже

саа                  сее; по латински: sero

леса                леса, платено от прътье

пелка             по баташки говор: велка – секира с две острила

сету                мост от плетиво: по руски: сеть-мрежа

прасащи       просащи, молители, който прави молба, молитва

атсура            отци, отец: нашето баща е татарското баш-глава, главатар

двар               двер, двери, врата

рудира           по кириловски-църковно редръ-червено

зерина           зелина, зеленина, зелено

свет                свит, свид = светло, бяло

льопаца        лесица

пис                 писание, пише

пиноати        писатели, писание

мандира        мандра, мандрькание = доене

тарку             вретено, търкулка, терка = върти

панти            госпожа; по полски: пани

хръд               сред: по македонски: сръдце

накт               нощ; по македонски: хима

пач                 печ, пече

пактар           нек(т)ар

жнати            знати, знае

знатар           знаяч

улука             улулейка, кукумявка

дам                 дом

варц               вар, киреч: означава: бляскаво, светло

снама             синьо

снават           снован, снове

сула                сулица, копие

спара             спира, спирач: име на военен щит

таса и тексати теса, тесати, тесание, делкание; тесла

карета           по кириловски – църковне: корьда = меч

сара вара      шлем; от сара-глава и вара = варди; главо-вардач

тега                тояга; по разложки говор: тега

низак             копие; нанизва, пронизва

иза, iza.          Izaena, ajina, по кириловски църковно; иазьоно = кожа

шукар            шупар, шипар; по Омир сивиня = свиня (Одисея, песен IV)

пасу               пасе

дви пад пасунам  на двуногите пасуни; пасящи добитък

маниса          мясо, месо; паздо = месо

пиш               пещ

кръвяд          кърваво

сар                  сир, сирене

дарма             древна, стара

става              стан; от ставяние едно до друго на нишките

урна или ърна вълна, вълиа: подобно на зерено вместо зелено

каш                кашля

видван          видвач, човек който вижда

маега             мъгла; по срумишко: мегла; облаци

гара                гора, лес

гарем             горим

чи                   чий (на кого е?)

жити              живение, живот

тач                 тич, тичание

тап                 топло

ундра             или вундра, видра, виндра

азем               аз

тада                тогда; тогава

тарс, сендски: по самскрит: трис, трасти, тресе. Вероятно оттук идва и името на киликийския град Тарс и Тарсис

тас                  блюдо; произлиза от тесание – дълбание

тан                 танко, тънко

темян            тъмен

тоиоио           тебе, на тебе

тум                 тям, на тях

тверец           творец

датр               давач

тат                  даден

даден             дадено

дарек             далек: подобно на вареньо или върна

драж               дръж

давой             давай

дражимно     дръжимо: dharsana – държана

дрего              дрьго, дриляво, грьчаво, бедно

грек               грех

пат                 или патана, път

патин            път, пътека

пад                 нападение: по чешки: пад

пас                 поес, по полски: пас

питу               пита, от пища

питар            баща който храни, питие, дава пити, пища; от тук: патер, патри, патриот, патрика

прати             против, насреща

пари               околчесто, търкалесто: нашите пари

поуру             или пури, пълно буре, паурче

просрути       просрича

пранч            проч (махни се)

бабру             бобър

бере                бере (грозде, шума), обира и носи

беретва          беритба

баода              миризма; у цветето шибой, от шиб – нощ, по персийски; и баой – миризма, значи нощна миризма. Шибоят мирише нощем.

йада               егда

йасан             ясен, ясно

юван              юност, юноша, юница, юнче, младост

юнак              yunakt, юнак, храбрец, млад

йаокото         якости, якост, силен

ратум             рано (сутрун)

ручитва         ручок, пладне

ручитвина    обед на пладне: име на полудневно божество

руд                 ручей, поток

вад                 вада (за вода)

въс                 село; по кириловски: въс

ваз                  вожд: по фригийски надписи: воз-вож

вата               ветр

ван                 вънка, ванка

виду               виждам

въспе             все, всичко

суча                права чисто, суча конци

света              свети, светло

срава             слава; подобно на зерено, върна, дарек

сру                  слух: също като горните: л заменено с р

сраеста          среща, щастие: сречан ти пут, по сръбски

зема               земя, земня

кшти             къща

скиут             скит, скитник; оттук името на скитите

ста                  стой

спаряй           правя спорно, наспорено, изобилно

зара                заря, злато

стан               стон, стенание

упанак          опинци: цървули произлиза от сервула или сервили – роби, които не са имали право да носят обуща, а само опинци, calceus, по латински

земар             землир; живущ под земята

зру                  зрее

сад                  сяда, седи, седянка

суш                суша, сухо

сушка            сушенко, изсушено

сва                  свой

нава               нова

ни                   ниско

машиа           мъж, маш

машина         жена, мъжатица

мазда             мъзда; „яко мъзда ваша“

марка            морка, мория, мори

мерезу           мраза, мразене

мрьтиу          мъртво

мерези-жити            умразно-жити

мовойя          моя

маидия          между, межда, мездра

ман                мен

манак            мънак, мъничък, малък; по църковно: мьмий

набаси           небеси, небеса, небо

вак                 вик

ка                   кой?

та                    тя

дидиа             дедо, dide, didi, деде, дедо, голям, стари

агни               огни, огън

ад                    адем, ядем, яд-ение

сваду              сладу, сладко.

са                    съ, със; по македонски: со

свит               свет, свети

пен                 пеня, запенило се; река Пенеета и племе пинести, в полите на Шар

дъм                дим, пушек

масац             месец

тур                             латински: festinare, от festum-гозба празнична, угощение; самскрит тур е туряне; у Омир трапезата се нарича пьестие-турио, от естие = ястие, и турио = туряне. Как сме изоставили това име и сме го заменили с гръцкото трапеза (три-ножник) и турското софра, не е известно.

супта             спати, спи; съпати.

дина               diva, ден; латински: dies: английски: дей

матр               матер, майка

любйаме       любим, любов

дрьц               око: дзрьнгали; „отвори си дзрьнгалите ѝ; дарньние, зрение

бхугами         бегами

берган           пазене; руското: береч.

пърна            пълна. Често сочихме примера, където л се заменя с р. Пуна.

режти            режти, реже, - нож; резач

ард                 бързия, бега; име на река Арда

бхраж             пражи, пържи

врьнж            връни, по върни го; vrks = връкш; връни, върни

крънв            по разложки: крънах – тръгнах

ръкш             ръгни, прободи, убий

тръкш           тръчи, бръза, s’trks = с’тръкш, върви, струй

бръш              брътви, говори

граб                граб-еж

къртая          чертая, записвам

вак                 вълк; по разложки: вък

црана             цръна, черна

врьхат           голем; произлиза от: врьх = в‘рхат: голямо е старогръцка дума: кол‘мно

бръкш           бръка (в паницата да яде)

пхрач             сръбското прича, приказва: причата

срити             сриено

тръпта           трьнка, търпение

приччати      прича = приказва

арко               ярко (светло) по руски

дицами          дизами, дизай, дигане

бхага              бяга; отломък, който бяга от трупа, от който е отломен

бедиам павитрам   видан (знан) тайно (повито)

яжна                          yajna, sacrificum, щжба, ядене на курбан: изнасяне на помен на гроб

низ                 низ; „низ вода газа“

гор                  гърло; глас, гласник

цвиш             свещ

авиа               avya, овия, овца

чту                 stu; почита; чти

бхова             бива

бховати         бивати, бива; битие

ърж                            ръж, храна; очевидно изопачение; по тракийски: в‘ръж

на нактам, на дива ни нощем, ни денем

дхван             дзвон, звон

врьнда                      егрек, место, където се свръща стадото; произлиза от връщане. Егрек е от латинското: grex; в северна България на стадо казват егрек

 

            Не е излишно да приведем тук спрежението на глагола ридая, известен в популярния израз: „плача и ридая“. Ето

 

Кириловски:           Самсктски:

рыдаиъ                       ръдайями

рыдаеши                    ръдайяши

рыдаети                     ръдайяти

--

рыдаему                     ръдайатас

рыдаете                      ръдайяте

рыдайиъти                 ръдайянти

 

            Да се приведе следната зендскa фраза е от голям интерес. Това е един свещен разказ. Ето го:

            Гаваним а ратум а Хаомо уиа-ид Заратустрем

            Гато (когато) на рано на Хаомо стана-иде при Зараусто,

атарем паири яождатентем гатаосча, сраваянтем.

с огън около ожидателен гадаеше, славословеше.


[1]

Ленорман е написал седем тома върху произхождението на древните азбуки, но ние не сме съгласни с мнението му относно така наречената финикийска азбука.

Откъс от: 

Зачатките на българската история, Х. Йонков-Владикин. Отпечатани за първи път в Т-Пазарджик, Печатница „24 април“ на Цветан Радулов, 1901, препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, 31.01.2018, София, ISBN  978-619-7444-00-1, 136 стр., 12 лв. 0.190 kg.

https://www.book.store.bg/p219959/zachatkite-na-bylgarskata-istoria-h-jonkov-vladikin.html

https://ciela.com/zachatkite-na-balgarskata-istoriya.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=47724

image
За първи път Г. Раковски изучавайки самскритски и индо-зенд във Фарнция констатира, че нашия език се извежда от индо-зенд и самскрит и, че от нашия език той е навлязъл в латинския и гръцкия. Виж за подробности фундаменталния научн труд на този изключителен българин: 

Българска старина: книга I., Георги Раковски, Второ издание: препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, Колев, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-30-8, 264 стр., Цена 22 лв. (Издадена за първи път в книгопечатницата на Стефан Расидеска, Букурещ, месец червен (юли) 12, 1865 г.) Съдържа: Основни начала на българската най-стара повестност; Българското старонародно вероизповедание; За древността на българския език; Преимуществото на българския език над староелински или истинския състав на елинския език; Обстойно доказателство за древността на българския език; Кимбри или кимерии; 0.400 kg.

https://www.book.store.bg/p281893/bylgarska-starina-georgi-stojkov-rakovski.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=54920

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

image

 






Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959649
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2527
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031