Бухалът е единствената птица, която вижда синия цвят – прочетох в някаква рубрика от типа “Знаете ли, че...”. Като всяко ново знание и това, естествено, подлежи на проверка, каквато, според същата рубрика, правят около 30% от читателите. Аз обаче принадлежа към ония 70%, които по-скоро се възбуждат от странните фантазии на майката природа.

Например: както е известно, бухалът е нощна птица. Една от редките, които си служат с очите си много по-добре нощем, отколкото денем. Та, питам се, как пък точно там, в гората, където и без това преобладават зеленото и кафявото, успява да види синьото, когато наоколо всъщност е пълен мрак?

Да, вярно, може и да се намира някой стрък синчец по склона, някоя мушица със син нюанс, синкаво перце или дори река. Но пък колко от това се вижда нощем?

Издребняваш, друже, ще каже някой, защото в крайна сметка това не е малко предимство пред другите птици. А ако включим и най-голямото: НЕБЕТО! Бухалът има възможност да гледа синевата на небето по смрачаване, през виолетовото було на залеза, та чак до споменатото модро синьо в полунощ, което далтонистите наричат черно и е дълбоко като нощен океан.

При това другите птици, за които всички неща са черно-бели, са убедени, че за нещастния бухал няма надежда, че той просто е обречен да изживее живота си в най-мрачния мрак. Има ли бухали сред нас, хората?

Има Бойо бухали, всеки от нас може да се сети за подобни хора. Те са проницателни, виждат надалеч///

a we fiki ko prais tam we