Не е станало нищо фатално. Не е дошъл краят на света. Просто кризичка, след друга една, после още една. Намусен си, светът ти е крив. 
Имаш нужда от помощ, а се оказва, че тези, на които разчиташ, ги няма. Просто са аут. Или по едно стечение на обстоятелствата са възпрепятствани. Ти продължаваш да се надяваш, но минутките си текат - притиснат си от времето. 
И точно когато не виждаш никаква надежда, когато си мислиш, че си забравен и от Бога, точно тогава, като лъч от ясно небе се появяват приятелите. Истинските. Тези, които те разбират и на които наистина можеш да разчиташ. които са с теб и в добрите ти времена, но  не те забравят, когато изпаднеш в дупка. И знаеш, че е така сега, а така ще е и винаги. 

Казвали са ми, когато благодаря на някого, да съм сигурен, че благодарността ми идва от сърцето. А когато казвам някому, че го обичам, да го гледам в очите. 
Благодаря ви!