Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2007 02:02 - 40 минутки ли струва животът
Автор: boyoto Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9867 Коментари: 22 Гласове:
0

Последна промяна: 09.01.2007 16:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

40 минути, или иначе казано - 2400 секунди. Точно толкова бяха нужни на една линейка днес, за да дойде от Центъра за спешна медицинска помощ (до сточна гара в София) до сградата на нашата редакция (зад ЦУМ). Има няма два километра. В тези 2400 секунди нашата колежка Годи загуби живота си.

Хронологията: Някъде към 17 часа една от чаровните ми колежки в редакцията се опита за пореден път да отиде до тоалетната. “Офф, пак е заето. Ама много жени сме в тази редакция, бе…”

След пет минутки резултатът беше същият. След още пет ситуацията беше вече твърде обезпокоителна. Тя чукаше на заключената врата на дамската тоалетна, а отвътре не се чуваше нито звук. Очевидно не всичко беше наред. Някой май не се чувстваше добре.

Сградата на редакцията ни е малко странна. Едната работна стая има тераса, до която са прозорците на двете тоалетни. Та оттам някой колега (не знам точно кой) е влетял вътре и се е натъкнал на неприятна гледка. Нашата Годи – на земята. Припаднала. Отворил вратата отвътре, даже не се наложило да се разбива. И викнал тихо за помощ – за да не се създава излишна паника, нямаше нужда и от много зяпачи. А нашата стая се намира в непосредствена близост до въпросните помещения. След минутка всички знаехме какво се е случило и тревожно надавахме слух. Годи беше нашият координатор. Тя напътстваше рекламния отдел; едно от основните й задължения беше да намества рекламите по страниците на списанието и да внимава при самото им страниране. Затова горе (на нашия етаж) бързо се озоваха всичките й колежки от рекламния отдел. Някоя от тях е успяла първа да звънне на Бърза помощ. Когато след двайсетина минутки същата тази моя колежка, която безуспешно искаше да иде преди това до тоалетната, се свърза със спешна помощ, отговорът на оператора беше: “Пак ли вие? Вече за трети път някой от вашата редакция звъни за този случай. Регистриран е, чакайте! Пратили сме линейка”. Чакахме. Цели 2400 секунди.

През това време някой беше повикал продавачката от близката аптека. Тя се беше надвесила над Годи и измъкваше от една чанта всевъзможни препарати. Един мъж, виждах го за първи път в живота си, правеше изкуствено дишане. По-късно разбрах, че от същия ден ще бъде вдовец – беше съпругът й. Тогава Годи все още е имала пулс. А рекламистките се суетяха, някои от тях вече плачеха. Страньорите и графичните дизайнери очевидно нарушиха първата заповед в редакцията ни за новата година – заръфаха нервно цигарите в коридора, макар че пушенето в сградата е забранено от 1-ви януари. Кому пък му пукаше в този момент за някаква си заповед. Мисля, че в този момент всички се молихме.

Краси се обади по мобилния на Георги Гелев - директора на Центъра за спешна медицинска помощ – София. Ние сме журналисти, имаме някои връзки и различни полезни номера в тефтерчетата си. Не мисля обаче, че за да повикаш спешно линейка, трябва да имаш връзки. Спешната помощ не е ли спешна точно затова – да идва мигновенно щом имаш нужда от нея.

Когато чухме сирената на линейката, беше минало доста време. И минаха поне още три минути, докато трамваят, запушил пътя й, отмести оранжевото си туловище по релсите на Дондуков. Някой от нашите вече беше блокирал вратата на асансьора, така че време там не се загуби. Само че вече беше късно. Годи вече не беше сред нас. Едно малко момиченце остана без майка. 

image

Малко по-късно се опитвах да се правя на що-годе спокоен, докато гушках Яна. Тя плачеше неудържимо, гримът й се размазваше по лицето. По едно време стана изведнъж, взе си якето и чантата и излезе. Не ми каза къде излиза. Не ми каза дори “чао”. Върна се след пет минутки. Била до магазина да вземе цигари. Днес не беше денят за отказване на никотина. Даже аз пуших – до този момент четири. Каза, че ще иде някъде да пийне нещо. Аз пък имах уговорка още от предния ден. Не ми се ходеше никъде, но пък от друга страна, и аз можех да се напия…

Обадих се на Мери, трябваше да й кажа. Тя не искаше да повярва: “Ама аз днес пих кафе с нея в редакцията. Как така?” Ами и аз пих кафе с нея. И ако знаех, че това ще е последното ми кафе с Годи, щях да го пия мноооого бавно и да й кажа всички хубави неща, които заслужава да чуе. Животът май наистина е много кратък и трябва да се изживява пълноценно.

Саниратите още не бяха тръгнали, макар че двамата полицаи вече отдавна бяха при нас. Единият отишъл запъхтян при колегата Иво. “Елате да побутате линейката, не може да запали!” ТУШ! Върхът на сладоледа. Линейката не може да запали… 50 души умират на година в столицата, защото “Бърза помощ” е закъсняла да отиде на адреса. Нормативът за явяване на линейка при спешни случаи е десет минути. Принципно…

Опитвам се да остана силен. И все още съм силен, макар че за деветте дни на новата година ще бъда на погребение за втори път. Първият беше на рождения ден на мама. Само искам да предупредя съдбата: скоро няма да има място на гърдите ми за черните ленти. Стига вече. Нека тази година си отива.

В новия брой на BusinessWeek България ще има нещо ново. В редакционното каре на списанието името на Грозданка Кочева ще бъде оградено в каре. В знак на почит. А утре за първи път откакто работя там, няма да отида в редакцията с желание. Защото на входната врата ще виси некролог.

Сбогом, Годи! Бог да бди над детенцето ти!

(Авторът на този постинг не ангажира издателството, за което работи, с мнението си)



Тагове:   минутки,


Гласувай:
0



1. ady - Моите съболезнования
09.01.2007 09:14
:(
цитирай
2. adeto - ....съболезнования...............................................
09.01.2007 09:50
....и на мен ми се случи, и не само в София -Бързата помощ не е Бърза и в Бургас е така и в много други наши градове сигурно е така и докога.....???????...прочитайки Вашия постинг си поплаках и за вашата Годи и за моята Савче - още не ми се иска да повярвам.........но нея наистина я няма.....в тези моменти искам да вярвам, че там някъде /и аз не знам къде/ дано да го има това някъде и дано да им е добре.....днес денят ми започва тъжно, но това ми напомня, че трябва да се живее днес и СЕГА не както правя аз, все отлагам хубавите моменти , а някой ден утре просто може и да няма.......тъжно е но ако по-често си говорим за тези неща може и да станем мъничко по-добри и към себе си и към другите около нас........................................
цитирай
3. dinka - Вчера беше ужасен ден.
09.01.2007 09:56
По същото време, в което се е случило това, за което разказваш на "Дондуков" и "Левски" е имало ужасно задръстване. Толкова ужасно, че една позната по телефона ми разказа как е оставила колата, отишла е и си е купила кафе и като се е върнала колоната не е била помръднала.
На Спортната палата тогава (или малко по-рано) кола бута пешеходец...
По същото време, на пътя София-Самоков също е имало линейки, полицаи и др., които са разрязвали катастрофирала кола за да извадят трупа на шофьора от нея.
Моите съболезнования...
Колкото и телефони да имаме в тефтерите си, в най-лошите моменти те не помагат.
Уви...
цитирай
4. boyoto - Казаха ми
09.01.2007 10:23
преди малко, че дори и да са дошли по-рано, резултатът е щял да бъде същият. Само че санитарите не са знаели това, нали? А може и да не са били те виновни, тези задръствания...:(
цитирай
5. iana - Най - ужасният ден
09.01.2007 10:57
След вчерашните случки дребните ми проблеми сякаш не съществуват . Годи ти си в сърцата ни....
цитирай
6. juana - :(( Съжалявам за смъртта на колежката ви Годи..
09.01.2007 11:47
Моите съболезнования!!!.... :((
Преживяването от смъртта на близък,роднина,приятел или любим Човек коства МНОГО...Всички го знаем и всички ние се сблъскваме с това.Скръбтта е неистово болезнена. Тя ни връхлита за част от минутата,а остава жива в нас за дълго да не кажа вечно...
Вечна й памет на Годи !! :((
цитирай
7. tikvata2 - или може би 90 минути
09.01.2007 11:52
Колкота са необходими да те открият колегите в пълен офис... Или може би 3 дена... преди колкото трябваше да е хоспитализирана. Днес трябваше да и слагат пейсмейкър. Вината не е само на линейката.
По това време на деня е невъзможно да стигнеш в центъра ако ще и пет сирени. Вчера аз загубих не само колага, а и приятел...
цитирай
8. boyoto - tikvata2
09.01.2007 11:58
Знам, знам. И за пейсмейкъра знам. Пък тя нали само за няколко часа беше вчера в редакцията, колкото да предаде нещата, преди да иде в болницата. Засякохме се с нея на кефа машината, макар че май не си пусна кафе, а нещо друго. Когато съм го писал това, не съм мислил много, а и бях полупиян. Не е до линейката само. А как да му хрумне на някого, че има човек в беда в тоалетната> Да не са малко жените на този етаж...
цитирай
9. anahata - :(((
09.01.2007 13:41
Моите съболезнования:((
цитирай
10. boyoto - Тайната
09.01.2007 14:03
“- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.” - Из “Малкият Принц“, глава 21. Антоан дьо Сент-Екзюпери
цитирай
11. isis - ---
09.01.2007 17:21
Съжалявам за загубата ти!
цитирай
12. boyoto - isis
09.01.2007 17:40
благодаря. Трудно ми е, много. Две погребения за началото на годината вече са ми малко множко...
цитирай
13. анонимен - за Годи от Мери
09.01.2007 17:53
Благодаря ти Бойо! Благодаря ти че ме разплака, въпреки че за днес вече нямах сълзи. Защото мисля че ако не продължа да плача тя ще си отиде. А, тя беше първото нещо, което виждах сутрин в работа и често последното преди да си тръгна. Без нея нямаше да има броеве на вестници, списания, годишници или поне нямаше да бъдат същите. И не ти благодаря Бойо, защото с това по някакъв начин ме караш да осъзная какво се случва, а до този момент още не можех. Клише ми се струва да каже, че съм като в кошмар, от който искам да се събудя. Защото тя си беше нашата Годи и още не съм усетила, че я няма. Сигурна съм че с всички ни е така! И сега пак плача, дори да знам че това няма да я върне. Но там, на Триадица 5Б, вече никога няма да е същото. Няма да е същото и когато се връщам при вас. Няма да е същото и когато се събираме. Защото никой от нас няма да открива Годи нито в коридора, нито зад бюрото - А САМО В СЪРЦЕТО СИ и духа й навсякъде из редакцията!!!
цитирай
14. boyoto - Мери,
09.01.2007 18:02
...................
Думите са безсилни, знаеш
цитирай
15. анонимен - ot Merry
09.01.2007 18:09
Бойо, дори не ми се говори. Ако говорим ще трябва да търсим вини, а това никога не помага или по скоро в нашия случай това няма да помогне нито на Годи, нито на нас. За това пиша ей така, квото ми дойде! Но знаеш ли цял ден превъртам в главата си некви тъпи или весели случки и глупави детаили и е ужасно, ужасно, ужасно!!! Вече липсва, тя вече ми липсва. Защото дори и в последните месеци да не бях с нея всекидневно, тя си беше с мен и си знаех че е там. Е, СЕГА ВЕЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ!!!
цитирай
16. boyoto - Няма нужда да говориш...
09.01.2007 18:11
..........
цитирай
17. estrella - Приемете
09.01.2007 18:44
най-искрените ми саболезнования.

Времето. Само времето ще ви помогне да се примирите с болката и да започнете да живеете по мъничко отново.

Прегръщам ви.
цитирай
18. анонимен - Обичаме те
10.01.2007 10:53
Обичаме те, Годи, липсваш ни, боли...
Къде е топлината на добрите ти очи.

И да се молим всяки ден не ще те върнем,
но в мислите си винаги ще можем да прегърнем
усмихнатото и добро лице,
едно голямо и обичащо сърце.

Да можехме - живот ти бихме дали,
Да знаехме - не бихме се предали
да те пазим от съдба сурова,
за която ти последна бе готова.

В спомените ни ще се завръщаш,
с усмивката си топла ще превръщаш
от този свят безпощаден и студен
в по-топъл и добър всеки ден.

Отиваш си без да си кажем сбогом...
Сълзите ни дано да станат огън
и да превърнат в пепел този ден,
суров, безмилостен, студен.
цитирай
19. boyoto - Ина
10.01.2007 11:16
Прекрасно си го казала. Благодаря
цитирай
20. esen - Моите сълзи и съболезнования!:(
10.01.2007 18:49
Този тъжен януари...:(((
цитирай
21. анонимен - Светла беше душата ти, Годи, светла да е паметта ти!
11.01.2007 15:47
Бях сред тези, които изпратиха годи в цръквата "Света София". И не се срамувам да кажа, че плаках. Аз съм от пръвия екип на в."Кеш", стартирал през 1993 г. Тя дойде като студентка задочничка. Бързо стана любимка на всички отдели с големите си черни очи и вечната усмивка.
Тъжно е, че я няма! Болно е, че остави 6-годишна дъщеря. Как ще й обясни Йохан, нейният татко, че мама я няма? Това ще й звучи като предателство, изоставяне. Боже, помогни на детето да расте без болка и като порасне да разбере каква прекрасна майка е имало. ние, нейните колеги, сме длъжния да му го кажем!
Богиня Матеева
цитирай
22. boyoto - Мда
11.01.2007 17:26
Вече знам какво е в състояние да изпразни сградата на цяла една редакция посред бял ден и то работен. Жалко, че не се събрахме за по бира, а то - такъв тъжен повод. Не е лесно да си заобиколен от хората, с които прекарваш по-голямата част от денонощието и всички те да са тъжни, облечени в черно и плачещи. Тъжен ден, тъжна седмица, тъжен месец,,,
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: boyoto
Категория: Тя и той
Прочетен: 3578221
Постинги: 221
Коментари: 2531
Гласове: 5256
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031