Живяло някога едно съвсем обикновено семейство – мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: ”Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна.”
Веднъж, когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог:
- Боже мой, Боже мой! Несполучлив излезе животът ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение.
И внезапно чул Иван тих глас Божи:
- Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти, ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.
- Благодаря ти, Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена?
- Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро.
Влязъл в къщи Иван, седнал на креслото, взел вестника и пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му?
Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря.
Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: ”Не, няма никаква промяна в жена ми”.
Елена, като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала:
- Защо ме гледаш така внимателно, Иване?
Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:
- Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…
- Съдовете? Да ми помогнеш ли? - тихо повторила удивената жена, смъквайки мръсната престилка, - ами аз вече ги измих.
“Наистина, направо пред очите ми се променя - помислил Иван, - изведнъж се разхубави.”
И започнал да бърше съдовете.
На другия ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.
“А ако изведнъж много е станала богиня? А аз както преди не съм се променил? За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята.”
Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена.
Тя взела цветята и тихо ахнала от изненада, цялата поруменяла и свела поглед.
“Ах, колко са прекрасни на богините ресниците! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!”
И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.
Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:
- Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.
- Не ми е нужен телевизорът, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, - Иван й отговорил искрено, - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.
Съвсем изумена, Елена го попитала:
- А ти?
- Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.
Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля, достойна за богиня”. Затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна.
“О, Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? - мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.”
- Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? - Елена питала мъжа си.
А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е - дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел как да каже за желанието си Иван и станал, мачкайки покривката, и промълвил:
- Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна.
Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ. 

"Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!” - мислел Иван, докато обличал за разходка втория си внук.

Анастасия - Книга 7 (http://anastasia-bg.hit.bg/)

и най- вече вярно и истинско. Благодаря ти, не случайно твоя блог ми е любимия.
Поздрави.

вярно е, нали. Странното е, че го постнах още преди да видя твоя пост:)

Благодаря! :):):)

богиня значи а? :))

andreytcho, не вярваш, а? Не си я срещнал? Във всеки човек е скрито нещо ценно, някаква част от Божественото...

Става сложно-този мъж много бързо е разбрал ,че трябва да се променят нещата в семейството:)Никой не говори за развод-1-2-3 хоп:)
И съпругата има мерак да си облича старата-красива рокля:)
Не го искам този хепиенд:( Нереален:(
Бойо, ти, 10 години живял ли си с 1 човек само?

знаете, колко години съм живял с един човек? Хепиендът на мен ми харесва. Ако не ти харесва, напиши нова история. Той не е разбрал сам, а са му го прошепнали...

още докато четях си го знаех :) и то гледам..отдолу си пишело от къде е
хубаво си го извадил, че кой ще седне да чете цяла книга, да не говорим поредица :)

тази притча на няколко човека,понеже ме влечатли и ми хареса много....опитах се да я разкажа и на мъжа ми вечерта ,но докато стигна до края и...беше заспал:(==========================:):)