Животът ни прилича понякога на пясъчна буря, непрекъснато променяща посоката си. Искаме да избягаме, свърваме по друг път, но и тя поема по него. A това се повтаря отново и отново, сякаш сме се впуснали в зловещ танц със смъртта току преди разсъмване. Тази буря обаче не е нещо случайно, долетяло отдалеч. Тази буря всъщност сме самите ние. Нещо вътре в нас. Това, което можем да сторим, е да се примирим с нея, да стиснем очите си, да запушим ушите си, за да не влиза пясък, да навлезем в нея и стъпка по стъпка да си проправяме път. Там няма нито слънце, нито луна, нито посока. Не можем да усетим дори хода на времето. Това, което усещаме, е само ситен бял пясък, подобен на стрити на прах кости.

Ние обаче успяваме да преминем през тази яростна пясъчна буря. Макар и абстрактна, не бива да изпадаме в заблуждение: тази буря безмилостно реже живата плът като хиляди остри бръсначи. Много хора проливат кръвта си в нея. Нашето тяло също ще кърви. И кърви. Ръцете ни ще се обагрят в топла червена кръв – собствената ни кръв и кръвта на другите. А когато бурята стихне, никой от нас няма да си спомня как е успял да премине през нея и да оцелее. Сигурно е едно единствено нещо. След като излезем от бурята, няма да сме същите. Ето в това виждам смисъла на пясъчната буря. В това виждам смисъла на живота.

Искам да живея, не да живуркам. Една близка на сърцето ми приятелка ме попита преди няколко дни: “Бойо, какво предпочиташ: Да бъдеш обичан от 100 човека, или да бъдеш мразен от 100 човека?”. Всеки предпочита да е обичан. Истината обаче е, че не можем да се харесаме на всички. А отговорът ми на въпроса всъщност е, че това няма кой знае какво значение. За мен най-важното е да живея такъв живот, че да не оставам хората безразлични към мен. Искам да изпитват някакво чувство към мен, дори да е омраза.

И искам да остана верен на себе си. Толкова много фалш около нас е достатъчна. Затова може и да звучи странно, но предпочитам да ме мразят за това, което съм, отколкото да ме обичат за онова, което всъщност не съм.

Казах преди няколко дни на майка ми, че искам да живея интересен живот. Рутината не е за мен, не желая да изпълнявам всекидневни функции по разписание. Въпреки че съм германски възпитаник, аз не съм германец. Мразя живота по разписание.

Искам да не е скучно, искам дори да е трудно, за да се боря. Дори да страдам. Важното е да чувствам. Защото иначе ще се превърна просто в парче месо. Не благодаря, това не е за мен. Казах й, че искам да усещам парещата болка, да усещам тръпката. Както Людмила – Людмила Живкова. Както Петя – Петя Дубарова. Искам да живея пълноценен живот и да се радвам на всеки миг, на успехите си, а също и на неуспехите си.

Преди няколко месеца една голяма компания – “Мобилтел”, вдигна корпоративен купон. В резултат на това беше блокиран половината център. Бях с любим човек, разхождахме се в прохладната есенна вечер в София, искахме да минем през моста на въздишките на НДК. Искахме, но не можахме – Винацер и Сие посрещаха височайшите си гости и им показваха болида на Формула 1. В такива случаи ми е адски мъчно – не искам да се примиря с унификацията, лицемерието и лъжата. Отказвам да съм съучастник в заблуди и фалш.

Наскоро един приятел ми каза, че винаги се е молил да се опазя от “мръсотията на живота”. Не можах да го убедя, че съм като него, и като всички останали. За него си оставах шашав идеалист, съвременен Дон Кихот, който търси своята Дулсинея. Чувствителните и дълбоки хора винаги са тъй раними. А на другите сякаш им доставя удоволствие да изпробват някак си садистично доколко онези Хаховци могат да понесат. Аз обаче няма да се дам. Ще се боря до смърт.

И знам, че никой не е идеален, никой не е съвършен. Аз обаче ще намирам смисъла в живота до този момент, до който се опитвам да ставам все по-добър човек. Всеки ден, всеки час…

Искам да  имам деца, искам да разбера какво е усещането да създадеш живот…Искам да имам семейство, в което да има много хармония, любов и разбирателство…Обичам онова чувство, наречено “любов”. Вярвам в него. Няма нищо друго, което може да ме  кара да направя невъзможното…Обожавам усещането, което изпитвам, когато хората ми казват “Благодаря ти!”, а аз виждам в техните очи, че наистина съм им помогнал… Всеки ден научавам все нови и нови неща- не само за себе си, в работата си, за нещата наоколо… Когато стана на 50-60 години, колко ли ще зная? Освен това. обичам да наблюдавам залезите и нощното небе… Обичам да наблюдавам и изгревите. Опитвам се да имам кариера и да не съм в постоянен застой. Искам да живея само заради самия живот, който всеки ден поднася изненади и препятствия. Това ме нахъсва страхотно. Стотиците неприятности не ме отчайват, а ми дават още повече енергия и стимул! Затова искам да живея. А вие?

И нека накрая цитирам Лао Дзъ:
Ако искаш да си щастлив един ден - напий се,
Ако искаш да си щастлив няколко години - ожени се,
А ако желаеш да си щастлив колкото земни дни имаш - стани градинар.
Е, в двора ни в Пловдив аз садя дървета.

 

айде да не се плащим сега... Ще бдим...

A mejdu drugoto obojavam Petia.Po-dobre samo 1 den jivot,no vulnuvasht,otkolkoto mnogo,no bezmisleni...Ima ia istinskata liubov i ima mnogo proiavlenia.Vsichko tova ,moeto iskash da ti se sluchi-shte stane-poviarvai mi,shte si govorim sled vreme...:).....sory za latinicata...

това е прекрасно... пожелавам ти да не спираш да садиш дървета и един ден, когато станеш на 60 - да се обърнеш назад и да си кажеш "Да, аз живях така, както исках и съм щастлив от наученото", а после да продължиш да разказваш истории от живота си на внуците си :)))

Да...живота, който даваме (не който взимаме) ни прави щастливи. Човек трябва да направи поне едно нещо в живота си, което да бъде запомнено - може би дърво, леха или дори да преведе някой слепец през улицата.
На едно село посадих веднаж една кайсийка. Когато отида там, винаги първото нещо е да видя дали е оцеляла в пущинака около нея. Дори когато не съм там, понякога си мисля за нея, как се бори с бурена.
Така е и с нашите деца, които създаваме. Ще им се радваме и ще мислим за бурена около тях.
Но ако всеки направи по нещо малко, но добро, дори и една малка леха, ще има по-малко бурен в обществото...

Винаги съм смятал, че хората изначало са добри. Само при някои от тях нещо се пречупва и стават лошави. Запази добрината у себе си.

Благодаря, да ти се връща тъпкано... :)

"За мен има само пътуване по пътища със сърце. По тях аз вървя и единственото предизвикателство, което си струва е да измина тяхната пълна дължина. Там аз пътувам и гледам......гледам останал без дъх"

Когато стана на 50-60 години, колко ли ще зная?

i na sto da si-
pak neporasnal si:)

vse dete da si-
slqnce v o4ite ti da blesti!:)

dobro dete-
si ti!!!

pozdrav!:)

дай да си земем куче да тренираме :)
това с децата е слижна работа и без практика не става

Ако го разхождаш толкова често, колкото миеш чиниите у нас, пиши го умрело на първата седмица. :)))

няма какво повече да се добави тук :)
Живей, Боеееееееееееее :))
нахъсано, задъхано, буреносно, идеалистично, хахаво... :))) прекрасно е... :)
и винаги оставя следа у другите...
няма начин да не остави, просто :)))

трогна ме и ме накара да се замисля.
Живей така, както чувстваш ,че трябва да изживееш живота си. Винаги ще се намира някой да ти даде акъл кое е правилно и кое не.
Но доброто винаги оставя следа, а истинските хора, винаги го оценяват . Пожелавам ти да забазиш доброто в себе си и да бъдеш много щастлив.
А относно дърветата-казано е, че един мъж в живота си трябва да изгради дом, да създаде семейство и да посади поне едно дърво.

И ако позволиш - не се променяй :)
Весел ден

Продължавай....:))))))))))))))

благодаря ви. Опитвам се! падам, ставам, продължавам...

Ако при равни други условия ти следваш принципа си да си добър с всички, може и да опазиш идалите си. Само, че понякога инстинкта ни за самосъхранение не го позволява. Той е по - силен от идеалите ни и слава богу, иначе добрите хора са загубени. Според мен лоши хора няма, има такива които са озлобени, обеззверени, много комплексирани, тотални егоисти и тн.т. И те стават лоши, защото действат вследствие на някоя от тези подбуди. Тоест - елементарно. А "добрите" - те май се радват на живота пълноценно.

Оказва се всъщност, че май не съм "добър" към всички. То е и сякаш невъзможно, ние сме хора, някои от нас- принцове и принцеси, но не сме Богове.

.. не към всички можем да сме добри. Понякога нараняваме дори без да разберем, пък камо ли да сме го искали ..

Живей, Бойо, и бъди какъвто си :))) :-*

"Най-нежните сърца могат да бъдат пречупени и тогава се превръщат в най-жестоките палачи"
Бойо, пожелавам ти от сърце никога да не се пречупиш!

Много хубаво написано-аз тъкмо днес имах рожден дени ми стана доста светло и вдъхновено от есето:)
Толкова много неща искаш,че си мислех ако получиш всички тях на веднъж дали ще може да носиш товара:)))В списание "Форбс" пишеше за 10-те неща дето един мъж да направи преди да умре-да започнем с посаждането на дърво,да отгледаш син,да направиш поклонение...да преодолееш гравитацията:)
Чета с удоволствие писанията ти:)))

Благодаря :) Жалко, че чета Форбс рядко, почти по изключение