След смъртта си Авел видял Каин. Вървели двамата през пустинята, високи, виждали се отдалеч. Седнали на земята, запалили огън и си стоплили храна. Мълчали като всеки, уморен след дълъг, труден ден.

  На небето се запалила една, още от никого неназована звезда. Каин казал на брат си:
  - Прости ми.
  - Аз вече не помня. Ние пак сме заедно. Кой кого уби, братко?
  - Ето сега ти ми прости, Авел. Да забравиш - това означава да простиш. И аз ще се постарая да не помня.
  - Да, братко мой. Само докато помниш, си виновен.

PS: сказките и легендите по молба на Pakostnika...

Вярно е ... а понякога даже не усещаш, кога си забравил .. друг път пък вече са простили и забравили, а ти от чувство за вина припомняш .. ббрр :)

да, наистина има много вярно в това, което си сте написал, думите звучат така смирено и доброто лъха от тях....и дa, когато забравиш лошото причинил ти човек, когото обичаш..,значи ти наистина си му простил.
Искам и да те поздравя за блога-(За дружбата, уважението и желанието),..страшно много ми хареса:)