Историята, която искам да ви споделя днес, скъпи приятели, започна с нищо непредсказващата хрумка на Побойо да се разходи в слънчевия неделен следобед до няколкото мебелни магазина в края на Витошка. Зер, скоро щеше да му се наложи на Побойо апартамент да мебелира, не е шега работа.

И така, нарами нашият герой малката си бежова чантичка за документи, навря вътре мобилната тутурутка, издутият (по-скоро от визитки, отколкото от пачки) портфейл, документите, една резервна батерия за радиото (нали слушаше някакви мачове)  и най-сетне пъхна в предния джоб ключовете от апартамента. Подсвирна си весело, затваряйки тежката метална врата и неподозирайки, че в близките няколко дни няма да се прибере там, намигна на съседското хлапе и се замисли за хубавия живот.

Взирайки се през витрината на последния магазин и отпивайки от пуснатото преди минутки от уличен апарат кафе, Побойо дочу странни звуци. За момент си помисли, че наблизо ще има футболен мач и това, което чува, са мощните възгласи на агитката. После се усети, че стадион наблизо няма. И все пак не му се причуваше, нито предвиждаше – полицията беше отцепила Витошка, а музиката се долавяше все по-ясно. Видя мажоретки, след тях – още едни, и още. Зад тях – камион с изпаднали в транс техноманиаци и в този момент хамстерът, назначен с безсрочен договор в главата му, завъртя колелото една идея по-силно, та Побойо се досети – пред него преминаваше техно парадът на жълтите. Но не, както може би сте помислили, на канарчетата от пловдивския Ботев, а на “всенародните” любимци  на царската формация, които само седмица по-късно щяха да отпразнуват впечатляващия си изборен успех, пращайки в Брюксел един евродепутат.

Побойо реши, че може да погледа част от концерта, та нали той беше на пилоните на НДК, недалеч от къщурката му. Като благонадеждно изглеждащ гласоподавател получи бутилчица от енергийната напитка на жълтите, цял наръч агитационни материали, както и една мултифункционално светеща значка – с логото на царистите, разбира се. Шмугна се в тълпата и потърси познати от гилдията – всуе.

На петнайсетата минута от увеселението обаче Побойо почувства как скуката се разпростря върху цялото му 73 килограмово тяло и се разшава нервно. Можеше да се поразходи към Графа и да провери дали Русенският не кръстосва бири с верни другари в старата прихлупена дворна бирария до Евлоги. Пътьом се отби в МакДоналдса на Славейков – макар и да изпитваше болезнена неприязън към заведението, се изкуши да намине през тоалетната и да се поосвежи. Минутки по-късно се шмугна навън в тълпата на Графа и с ускорен ход се запъти към вътрешния двор, където се намираше заведението, само за да установи, че кепенците му са пуснати. В бързо настъпващия сумрак започна да си мисли, че тази вечер явно ще се прибере вкъщи по-рано от обичайното, вдигна рамене и се обърна към изхода на обраслия в буйна пролетна растителност двор. Само секунди по-късно се смрази от ръмженето зад себе си. Три космясали псета с кръвясали очи, очевидно прегладнели и жадуващи да си гризнат от Побойовата плешка, обхождаха нашия герой в стремежа си да отрежат пътя му за бягство. Паника и страх. Грабна камък, грабна втори, замахна с чантичката си, спъна се в един храсталак и падна до паркираната наблизо кола. С едната ръка докопа нов камък и успя да удари най-близкия пес по главата – само че това ги ожесточи още повече. Ръмжащ, единият пес се опита да го захапе, но докопа само обувката му. За първи път виждаше бездомни псета, които не се страхуват, когато по тях хвърлят предмети. В джоба напипа някакви монети, които, макар и безсмислено, хвърли по зверовете, набара и часовника и без да му мисли много, го метна по тях. И тъкмо вече си мислеше, че няма да му се размине без жестоки нахпавания, дойде спасението – пълничък чичко с прошарена коса, доста пъргав за годините си, който размахвайки някаква дълга тояга, разгони псетата. Едва поемайки си дъх и благодарейки на спасителя си, Побойо реши да потърси макар и вече в тъмнината не толкова евтиния си часовник, който в битката се беше озовал в съседния двор. Спасителят му обаче изрази опасението, че дворът е необитаем и едва ли има откъде да се влезе в него. Ако Побойо се беше вслушал в думите му, щеше да си спести доста мъки и терзания. Мисълта да се прости със скъпия си часовник, който при това беше купил едва преди няколко дни, не му даде мира.

Запретвайки крачолите на панталона си, Побойо се прехвърли през оградата в тъмния двор. Съзнаваше, че това не е съвсем редно, но мислеше, че само след минутка ще е далече от там, забравил за всичко. Наведе се на мястото, където смяташе, че е попаднала скъпоценната вещ и започна да рови в бурените, като си светеше с мобилката. Едва претърсил няколко метра, дочу зад себе си странен шум, обърна се и застина от изненада: видя да се приближава една сянка.

-         Дум-дум, започна да стреля оня. Замахна с юмрук към Побойо, който се хвана за корема и приклекна. Непознатия го изрита в главата и Побойо се озова на земята, последваха безброй удари и ритници, още изстрели…

“Ограбват ме”, помисли си Побойо и завика за помощ.

-         Викай полиция, обади се и оня. На кого говореше, Побойо и не разбра. Никога през живота си досега не се бе радвал толкова на полицаите, отколкото сега, когато ги видя да прескачат оградата. Помисли си, че ще го спасят от нападателя му, и най-сетне всичко ще си дойде на мястото. Последното, което си спомняше, беше, че единият униформен му помогна да стане. По-късно психологът му обясни, че вероятно е изпаднал в състояние на травматичен шок и временно стесняване на съзнанието. Опомни се минути по-късно, вече беше в патрулката, размърда ръцете си и изтръпна – на китките му имаше белезници.

-         Къде отиваме, какво става, запита с тих, непознат за себе си глас полицаите.

-         В Първо РПУ за справка, къде другаде, отвърнаха му.

-         Ама как така, аз бях нападнат от онзи, каза Побойо, нахвърли се с пистолет върху мен, защо сте задържали мен.

-         Това е само газов пистолет, при това само с халосни патрони. А теб, като те питахме, какво правиш там, защо не отговори нищо (Побойо не помнеше да са го питали нещо). Сега ще даваш обяснения в районното.

Естествено, затвориха го в “помещението за задържане” – воняща клетка с два нара. Оказа се, че нападателят му бил гадже на тъжителката. Подала преди месеци жалба срещу неизвестен извършител, който притеснявал нея и съквартирантката й вече няколко месеца. Побойо беше обвинен във ! воайорство!, само защото се намирал в двора и имало подадена жалба. Дадоха му да чете обясненията на неговия нападател и приятелката му – щеше да припадне. Бил обикалял в двора от няколко дни, катерил се по стените (полицаите веднага му лепнаха прякора “спайдърмен”), помагайки си с палети, махнал бил дори дограмата – откачил два прозореца, та да вижда по-добре. За всички тези дни обаче Побойо знаеше какво е правил, къде е бил и с кого. Затова и не се притесни, че може да му се случи нещо повече, освен да напише обясненията си и да го пуснат. Не би – беше обвинен във воайорство и му предстоеше да го съдят по закона за дребното хулиганство. Поиска да говори по телефона – можело, като дойдат колегите от другата смяна – на сутринта. Но в замяна му дадоха бонус – докараха му компания в и без това малката клетка – цели два броя. Единият вдигал шумни купони и се скарал с ченгетата, а другият гърмял с ловна пушка със сачми по свой авер…

Към девет го изкараха навън, пак му четоха обясненията. Нямало да му дадат да се обади по телефона сега – нямало смисъл, защото скоро щели да го съдят по бързата процедура и да го пуснат. Имал право на адвокат, но щом не можел да се обади по телефона, дежурният му каза да поиска служебен. Така и направи Побойо и зачака да го повикат. Чак към 15 часа – отново с патрулка, отново с белезници, като най-големия престъпник. Стана му мъчно и болно, защо точно на него му се случи тази безсмислица, защо го водят с белезници в центъра на София?

Осъдиха го. Нали Побойо сам каза, че отишъл в двора да търси часовника, защото бил скъп и не искал да го загуби. Ама като е скъп, защо го е хвърлил по кучетата? Колко време му е отнело да го разкопчае от ръката си (беше разкопчан още в Макдоналдса, докато се миеше) – пита го съдийката. Въобще не взе предвид останалите вечери, за които Побойо имаше и алиби, и свидетели, а вместо това постанови: пет дни задържане в поделение на МВР и обществено полезен труд. Присъдата беше повече от нелепа – без разпознаване, без свидетели, без никакви преки доказателства, освен обясненията на нападателя и приятелката му (която не е била свидетел на инцидента). И понеже беше по Указа за дребно хулиганство – окончателна присъда без право на обжалване.

С горчивина си помисли, че беше платил твърде висока цена за новия си часовник – задържане за пет денонощия, без да може да обжалва. Едно от малкото хубави неща – присъдата не влизаше в досието му и Побойо запази чисто съдебното си минало. “Наложеното административно наказание не се счита за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост”, потвърди и адвокатът.

Болеше го окото, болеше го и насиненото му тяло, но най го болеше душата. От този момент натам обаче Побойо загуби вяра в държавата си. Загуби вяра в съдебната система, отказа да гласува и реши, че може да не плаща и данъците си.

Побойо вярваше само на приятелите си, които не го изоставиха и идваха при него всеки ден – редуваха се на смени, носеха му храна и новини, окуражаваха го. А той можеше само да им благодари. И да се радва, че ги има.

Същата седмица застреляха един футболен бос. Извършителите останаха неизвестни… А с присъдата на Побойо съдебната система в България отчете още един победоносно решен случай. Министрите Петканов и Петков и техните подопечени бореха престъпността. Успешно…

 

Само човешката глупост няма граници. Въпреки всичко - радвам се, че си добре, друже!

да, за мое съжаление, след 3 шока за по-малко от 24 часа очевидно не можех да разсъждавам нормално. :)

да се свържеш с добър адвокат и да съдиш държавата в европейски съд. Смятам, че имаш добри шансове за обезщетение.

поздрави и не се предавай:

Да, идеята е добра. Не може така да се гаврят с хората! И да ги съдиш за обсебване на часовника! :) Несправедливостта е един от най-големите белези, които остават. Как наистина после да вярваш в обратното?

път ще се съглася с Артанис. Четях и не вярвах на очите си...Не знам какво да кажа...

това е ужасно!!! Баси, защо трябва да се случват такива неща...
Прегръщам те! Не си спазил това, което винаги ти казвам: Да се пазиш!!!

Е, Тесчо, той какво е виновен в случая? Пазило се е момчето!

снимки и карта с кръстче 'не ходете там'

ама аз ако съм ще се оставя на кучета. Да не казвам, че не ме е страх, ама тука често ми се налага да минавам покрай една ферма с доста свободни големи бели кучета, които са и доста опасни. Както и да е, ако не беше страха от кучетата, нямаше да си хвърли часовника. Ама както и да е, станалото станало, не може да се върне и много ако станаха :)))).
Само че така съжалявам...

tva sam i na4inite na kraq na godinata da mi razpravqt kolkp rocenta sa se vdignali zavu6enite slu4ai no ina4e priqteliu popadnal si na nepodxodq6toto mqsto v nepodxodq6toto vreme...i vse pak e mojelo da bude i po zle ;)

ебати, за оборките на Попа и Баба Яга и за трамвайчетата съм свикнала да ми разказват, но това бие всичко! Представям си още колко такива случаи има. България става все по-сюрреалистично място! Ако имаш нерви, аз съм много "за" да вдигнеш шум около тази история. Не съм много наясно с правото, но какво значи без право на обжалване и на обаждане по телефона? Това не е съд последна инстанция...

Това найстина е уажасно, според мен трябва да ги съдиш до дупка!

Живеем в абсурдна държава и имаме абсурдни управници. Колкото и да е абсурдно обаче, всичко си търпим и срещу никго не рипаме. Така че, artanis е прав, ако имаш възможност ги съди до дупка!

...Потресена