Тя е толкова малка, и толкова сладка. И представете си, дори е гальовна. Познава ме и често идва сама при мен – просто така, да я гушна и помилвам. А само преди няколко дни не беше толкова доверчива. А нямаше защо.

Това обаче е минало. Днес сама идва при мен, в момента, в който се появя. И започва да мърка, дори преди да я докосна. Какво ти мъркане, това си е направо ръмжене… кеф.

Ето я, това е новата господарка на моя дом.

 

 

красавица!
Честита ти нова стопанка, както се казва...:-)

наи-милото животно което приема и раздава ласки.

трябва добре да я храниш да заглади малко кокал, че ми се вижда твърде вталена...

и аз имах преди, ама от години все се местя по жилища, градове и държави, та няма как да държа котка, ама на хорските много им се радвам

браво, много е мила твоята!
Прегръщам те :)

ама не си отива с килима:-Р
бъзикам се, бе:)
много е готина мацката:)))
поздрави!