Към един на обяд. Слизам с асансьора да взема сандвич от близкия магазин. В асансьора с мен е шофьорът Васко. На партера се сепва, тупа се по джобовете.

-         Ей, Бойооо... ама много съм разсеян, забравил съм ключовете, връщам се нагоре...

След 15 минутки се прибирам отново, вече с пълна чанта провизии. За мен и някои колеги. Васко пак е в асансьора, качва се нагоре.

Следобед се прибирам от работна среща. Васко пак е тук. В асансьора, разбира се.

-         Ами да, мен ме назначиха за шеф на елевейтъра, няма само вие да сте началници, я. Не се смей, Бойо, че не взимам никак евтино.

А на следващия етаж се качва едната рекламистка и тръгва с нас нагоре.

- А, Васко, пак ли си тука, в асансьора.

- Назначен бил за шеф на елевейтъра, внесох пояснения аз.

- За него ясно, той става за шеф на всичко, ами ти, Бойо, какво чиниш с него?

 

***

 

Няколко часа по-късно. Телефонът на бюрото се скъсва от звънене, Бойо обаче е дежурен и се мята из коридорите...

Най-сетне вдигам слушалката.

-         Здравейте, обажда се ХYZ от пр-агенция ABC. Само искам да знам дали получихте поканата ни за среща с изпълнителните директори на компания EFG.

-         Ами, мисля, че не съм. Момент да погледна. Не, нямам такава покана. На кой мейл я пуснахте.

-         Момент само. Vodenov(@)abc.bg.

-         Ха, вие кого търсите.

-         Как кого? Воденов.

-         Коя медия впрочем търсите?

-         Хм, момент да погледна списъците. Ами агенция....

-         Съжалявам, объркали сте се. Тук е списание... BusinessWeek.

-         Ужасно съжалявам, сбъркала съм.

 

Две минути по-късно. Звъни, та се не трае. Вдигам. Слушалката, разбира се, всичко друго си е вдигнато по подразбиране J.

-         Здравейте, обажда се ХYZ от пр-агенция ABC. Само искам да знам дали получихте поканата ни за среща с изпълнителните директори на компания EFG.

-         Хм, преди малко говорихме с Вас май.

-         А да, сега търся Бойо Попов.

-         Е, този път не сте се объркали. Обаче нямам нищо от вас в мейл бокса си.

-         Ами пуснах го на popov(at)businessweek.bg.

-         Съжалявам, този мейл не е активен от две години. Пишете ми на този и на този.

-         Благодаря, ще ви пусна поканата и пак ще се обадя за потвърждение.

 

След минутка.

-         Здравейте, отново е ХYZ от пр-агенция ABC. Само да ви предупредя, че пуснах на мейла ви грешна покана. Моля, не я вземайте предвид. (Защо бе, джанъм, беше за нов хотел в Банско, един уикенд там пропадна L). Другата покана за Вас всъщност имаме само в печатен вариант, така че – може ли да дадете факс номер. И да потвърдите евентуално присъствие.

-         Може, разбира се. Само момент да видя кой беше номерът (аджеба, кой в днешно време работи с факсове, освен чиновниците, разбира се).

-         Благодаря, пращам Ви.

 

Два часа по-късно, незнайно как все пак въпросната покана се е озовала в пощенската ми кутия. Със следното придружително писмо

 

Zdraveite, g-n Boychev!

Prilojeni Vi izprashtam pokanata za vecheriata na 8.12.2007.

 

ХYZ

Account Executive

 

Изумен съм. Хем я чаках на факса, а дойде в мейла ми. Хем се търкам по очите и не знам да плача ли, или да се хиля. Като тиква на плет. Забравих си чак името. Аз Бойчо Попов ли съм, или Поп Бойчев? J

 

 

безумиеееее, безумие!

:):):):):)

Boycho, daj go toja kolega da go obuchim kak se raboti molia ti se, shtoto izlaga gildiata taka... ako ja ima izobshto, i az pochvam da se zamisliam;)

кой знае какво нежно създание ще се окаже леко пообърканата пиарка. само се погрижи да ти запомни името:-Р

абе, като се замисля, може и да си права... Ама по телефона не звучеше никак нежно :)

телефонът все пак си е средство на инквизицията...не се знае то, никак не се знае:-Р