Светлината и глъчката на отминаващите празници я заглушават навсякъде. Където и да иде, все с тях се сблъсква. Разхожда се сама в големия претъпкан мол, блъскат я не само препълнените колички и торби на забързаните младежи и девойки, но и тяхното ведро настроение. А тя няма никакво. Пак е сама. Отново няма за кого да приготви сладкиш, да направи кафе сутринта на закуска.

Облечена е в пуловер и спорни дънки, сяда на маса в близкото бистро и започва да разказва. Говори тихо, сдържано, понякога дори се запъва, така, сякаш не си заслужава да я слушаме. Говори за себе си.

Всъщност разказва за един остров, който се състои от жилището й в отдалечен южен квартал, от кратки пътеки – до лекаря, до магазина. Островът се състои и от сухо и сиво ежедневие, в което има толкова много време, но храната излиза от микровълновата… От един Аз, на който му липсва Ти.

Докато разказва, неволно се сещаме за изменника, когото британският капитан Франсис Дрейк изправил пред избора да живее изоставен на самотен бряг или да бъде обезглавен. И той избрал смъртта, защото е знаел, че социалната изолация ще го убие също както секирата. Само че много по-бавно.

Не са ли били винаги обаче самотните острови мечтани дестинации? Място за бягство от забързания делник. Наистина, самотата може да значи и запълване. Лекарство за прекаленото… прекалено общество, прекалено партньорство, прекалено разсейване, прекалено заслепяване. Тогава самотата може да е обратно печелене на многообразието на възприятията ни, на интензивност… Но тази самота е срочна, тя е белязана от очакването за завръщане в общността.

Нейната самота е безсрочна. Тя не означава запълване, а празнота. Празнота на чувствата и мисленето, на обичта и живота. Продължителна самота, белязана от чакането. Да, тя чака телефонът да звънне, някой да дойде неочаквано на гости, въобще нещо да се случи.

Изследователите на човешката еволюция познават този феномен. И причините за него – безпомощността, с която хората се появяват на този свят, нуждата от помощ, която ги придружава дълго след раждането… “Принадлежността е една от основните човешки потребности, подобно на храната, водата и съня”, казва професорът по психология Джон Кациопо. “Човекът става Аз само след като е с Ти”, обяснява още по-просто израелският философ Мартин Бубер.

Затова и стотици телевизионни канала, двд-та и музика не могат да сторят нищо срещу леденото чувство на социалната изолация. Терористката от ЕТА Биргит Хогефелт, която излежава присъдата си в клетка с телевизия, книги, вестници, но далече от други затворници, написа: “Изолацията е това, че никога не може да си с други хора, винаги си сам, със себе си. А в изолация всяко настроение преминава в празнотата.”

Една евентуална партия на самотниците би била доста млада. Напук на очакванията, не възрастните са тези, които са нападнати от тази болест. Най-често хората между 30 и 40 години признават, че са самотни. На тази възраст хората се женят, създават семейства, имат деца, строят жилища. Живот, в който това не се случва, може да се окачестви от хората на тази възраст като истинска катастрофа. Никакво движение, никакво развитие.

Тя познава това чувство. Седи в бистрото на мола, допива кафето си и съжалява, че последната глътка не е така вкусна, както първата. Нито на кафето, нито на живота…

Хареса ми момента с морския капитан, на когото му отрязали главата.

не капитанът е бил обезглавен, а член на екипажа му, който изменил на каузата :)

мерси ;)

и желание, и наказание... зависи как го гледаш, но обезателно те променя.... Не знам дали е болест, ако е болест, сигурно може да се лекува.

и аз мисля, че може да се лекува, но май има хора, които отказват лечението.

/поздравления/...остава да се помолим да не е безсрочна.

Поздравления за автора.Да,осъзнатата самота е тежко бреме за всеки,който не е имал късмета да срещне своето ТИ.Рецепта няма,но живей с малките радости и скърби,приемай нещата винаги откъм светлата страна.Не се изолирай,не се разминавай с приятелството.Все някой ще ти подаде ръка.Въпрос на избор е ти как ще усещаш кафето.Може да горчи,тогава го изпий на един дъх и продължавай напред!

благодаря. Не знам дали не се е получило недоразумение, затова ще поясня - авторът не се чувства самотен.

Празно-та
Когато си разбрал,
че нито едно същество на света
не може да разбере
какво ти е в душата

Да разбере не думите
(на думи всеки разбира :),
а да го почувства
със сърцето си

Да разбере,
че е част от теб
и ти от него

Да влеете
един в друг душите си
и да се получи
пълно-водие

И да не се получи пак недоразумение - авторката също не се чувства така и не си прави реклама на стихоплетстването :)
Това са наблюдения и впечатления, както и при поста.

разби сърцата на всички сантиментални блогърки с тази изповед:) Бойо ти си готин тип.Жена ти също!

Radvam se, 4e avtorat ne se 4uvstva samoten. A kak togava poznava tolkova dobre samotata?
Blagodaria za teksta

Поздравления и за Лаура за хубавите стихчета.Думите ми бях резултат от първото впечатление след прочита на постинга.
Всеки е имал тези моменти.Самотата е като настинката,ако не се пазиш,те хваща.Личните ми наблюдения са,че това се случва на хора,които не могат или не искат да правят компромиси най-вече със себе си.
Лек ден на всички!

Поздрави на автора за точните и премерени слова,
по тази толкова болезнена но и актуална тема.

насъбрахте се всички сантиментални блогърки и положението отива към гореща, драматична развръзка!

Самотата не всякога е празнота,
за бдящите над себе си тя може да е висота.
Шумът на многолюдието ежедневно
е загуба на време ценно.

не съм самотен, но и обвързан не съм, Не разбирам самотата само в този смисъл..

"Самотата е вербална нота към заобикалящият ни свят, когато той не ни удоволетворява емоционално!" казал го е З.Фроид.Какви са тия сантиментални и дразнещи размисли и вълнения, скапахте ми настроението.

Към преждеговорившата - 19 , не зная от какъв критикарски пиедестал смятате, че все сте права и трябва хората да се съобразяват с мението ви и оторе на всичко да им казвате "Стига!"
По-добре вие престанете да сте на всяка манджа мерудия.
За времето прекарано в блога, би следвало да сте разбрали, че ако някой стене и се тръшка, не означава, че смята да си пререже вените. Просто си излива отрицателните емоции.
И никой не желае да му се дава акъл, а само иска да си подсмърча на спокойствие.
Така че не е необходимо да се месите навсякъде с мъдрите си съвети.
Моля, нищо лично :)

Вие от кахърните блогерки ли сте?

Бойо пише. Това е проза. Това е литературно произведение, а не споделяне.Той 3 пъти се намеси и уточни. Добър разказ, много добро произведение. Дълбок литературен анализ на едно душевно състояние. Самота, отчуждение,вътрешна борба. А вие му налетяхте някак нелепо и аз реших просто да ви спра.

Adekvatno se e spravil avtora s opisanie na liri4eskia geroi, tip "samoten"...Dano ne e biagstvo ot sobstvenata mu identi4nost.
Pozdravlenia.Dobre pi6e6.

Много добре разбирам какво е написал автора, не съм и смятала, че му се е изляло от скръбната душа, както и това, което аз съм написала, с което отговарям и на 21. А пък да съм му налетяла и през ум не ми е минало :))))))
Няма нужда от повече обяснения, така че приятна неделя на всички! :)

какво да хапваш, да пийваш и да ебеш. Другото са празни приказки.

kaza Geo malko necenzurno se proiznese.Dali 6te se samokontrolira ili 6te se ostavi da go vla4i te4enieto?

tlent и georing пишат сценарий за един Индийски филм. "Кахърни блогърки" Там ще има от всичко по малко. Самота,любов, слончета, истерии и рев до припадък.

Съвременната версия на - Алиса в страната на чудесата! - в ролята на страната на чудесата - Мол-а

кои са по - достойни за присмех- "забитите" в свойте сапунки, или тия дето се занимават с ялението, вероятно с чисто нАучен интерес ;)
(за коментаторите)

Интересен и вълнуващ пост.Мисля си,че разчовърка
дълбоко в душите на много от нас,за което те поздравявам.Много точно,определи и възрастта,аз не
правя изключение.Чувствах се,емоционално изцеден
,търсеш някаква си лична истина и цел,не разбиращ
реалността и сблъсъка на интереси.Да,самотата,може
би е очуждение,но не по-голямо от показността.Нужно е и време,да се осъзнаеш,да превърнеш мислите си в действия.Другата половина
винаги ще ти е в главата,няма как,не сме създадени
,за да се изолираме и криеме.Тежкото е,че думите
са полезни,но фактите болезнени.Тя,самотата не е
игра,а личностна разруха,енергийно си загубен и
душевно прокуден.Повярвайте,няма чар в това,да
останеш неразбран,да си единак,индивида-той.В
началото,уверението,че означаваш,че ти си правия
,че струваш колкото дузина от"ония",силно те
подвежда,а по-късно наскърбява,за пропуснатите
изживяни от"ония"мигове.И разбираш,че важността
,не е да се"изявиш",а споделяйки със сърцето,
околните,да оцениш.Да обичаш,значи да дадеш,да не
се съмняваш,а да вярваш.Прекрасно е и го пожелавам
на всеки.
Още веднъж те поздравявам,за чудесния пост.

Има хора, които предпочитат да бъдат самотни сами, отколкото самотни с другиго.

но пък е клише.

viovioi,не разбирам смисъла на тази ваша опизицонна позиция.Някак си лесно поставяте оценки за това, което пишат коментиращите поста.Ако автора няма нужда от споделяне на мнения,би го обявил,нали?
Не че ме интересувате ,но си мисля,че скромността би ви била от полза,иначе не се съмнявам,че сте чаровна госпожа/ица...

Написах стихотворението "Десет зарчета". Ето го:

Хоп - троп
едно зарче,

хоп - троп
две зарчета,

хоп - троп
три зарчета,

хоп - троп
четири зарчета,

хоп - троп
пет зарчета,

хоп - троп
шест зарчета,

хоп - троп
седем зарчета,

хоп - троп
осем зарчета,

хоп - троп
девет зарчета,

хоп - троп
десет зарчета.

Аз съм много чаровна, направо съм си красавица:))

Ако може, още малко разсъждения... Не зная коя е тази жена, но нейният проблем, според мен, е в страха й да поема рискове. Тайните на сърцето й са загадка, а животът й явно е посветен на бягство от риска. Ако се събере с друг човек, винаги има риск от раздяла и след нея – още по-болезнена самота. Тя се е смалила до такава степен, сякаш вече не съществува. Мда, има и такива хора, но мисля, че техен е все пак изборът. Но защо ли героинята сякаш не се чувства съвсем добре, макар тя да си е избрала този живот... Щом е решила да не рискува, ще й се наложи да мине без много неща – приятелство, успехи, надежди, секс (да, и това!), брак, - всички тези неща, които движат живота напред, придават му смисъл и значение. Трябва да помним - смъртта е наш неизбежен спътник, който ни съпровожда винаги откъм лявото рамо. Благодарение на нейните съвети добиваме ясната представа, че времето ни на този свят е ограничено откъм любов и живот. Ние самите трябва да открием най-добрия начин да го оползотворим и да изживеем живота си пълноценно.

не изчетох до края коментарите, но..каквото и да кажем, показана по този начин самотата е банална, моля ви, не подценявайте хората...лаура е права. дори и да е литература, кой вече чете такава..

но въпреки това са самотни. В повечето случаи с добра и светла душа, готови да помогнат, да дадат най-правилния съвет за нечий друг живот, а техният собствен свят е болезнено празен. Дали съзнателно избират емоционалната самота, може би търсят "идеалния партнъор",(който не съществува според мен) или не са склонни на компромиси ? Не знам. Но с времето самотата може да пусне трайни корени в душите им:((

хареса ми много.

Благодаря на всички :)

Всеки човек има такива моменти, по различни причини, с различна продължителност. Съгласен съм, че в повечето случаи става въпрос за нежелание за компромиси, но все пак замислете се, че в днешно време стандартите са толкова занижени... Хората стават все по-повърхностни, заобикаля ни тотална пошлост, духовността е в упадък. Какво да направи при това положение един интелигентен и духовно богат човек, ако няма късмета да е заобиколен от себеподобни хора? Ще се затвори в себе си. Колкото повече стои в това положение, толкова по-трудно ще бъде да се отвори отново към света. Кофти положение, но според мен всеки трябва да мине от там. Защото когато си сам, опознаваш себе си, а опознаеш ли себе си, ще си по-ценен за другите. В крайна сметка, човек се ражда сам и умира сам. Когато този факт бъде осъзнат, от иначе стадното животно се получава уникална личност!

Абсолютно безмислено изразходвана енергия!

35. viovioi - вишничке, права сте!
13.01 16:03
Аз съм много чаровна, направо съм си красавица:))

красавицата, вярно е ....
не е сантиментално, но е доста тривиално това тук boyovoto.....

И ощутить сиротство, как блаженство