Вие се трудите, за да не се откъснете от Земята и от нейната Душа. Защото да си безделник, значи да си чужд за годишните времена и да напуснеш шествието на живота, който се движи към безпределността с величие и гордо смирение. Когато се трудите, вие сте флейта, в сърцето на която шепотът на времето се превръща в музика. Кой би искал да е няма, безгласна тръстика, когато всичко наоколо пее съзвучно? Винаги са ви казвали, че трудът е проклятие и работата е нещастие. Но аз ви казвам – когато се трудите, вие истински обичате живота. А да обикнеш живота чрез работата си, означава да се приближиш до най-дълбоката му тайна.

Но ако в своето страдание вие наричате раждането мъка и грижата за плътта – проклятие, начертано на челото ви, ще ви отговоря – нищо освен потта по лицето ви не може да изтрие начертаното. Казвали са ви, че животът е тъма, и в умората си вие вярвате на това, което говорят уморените. А аз ви казвам – наистина животът е тъма, когато няма стремеж. Всеки стремеж е сляп, когато няма знание. Всяко знание е напразно, когато няма труд. Всеки труд е безплоден, когато няма любов. И когато вие се трудите с любов, вие свързвате себе си със самия себе си, с другите, с Бога.

А какво значи да се трудиш с любов? Това е да тъчеш одежди от нишките на своето сърце така, като че ли те са предназначени за твоя възлюбен. Това е да строиш дом с такова усърдие, като че ли в този дом ще се настани твоя възлюбен. Това е да сееш семена с нежност и да събираш реколтата с радост така, като че ли плодовете са за твоя възлюбен. Това е да напълниш всичко, което правиш, с диханието на своя дух. И да знаеш, че всички благословени, които са били преди теб, стоят до теб и гледат.

Често съм чувал да говорите като в сън: “Този, който вае мрамор и разкрива в камъка образа на своята душа, е по-благороден от онзи, който оре земята. И този, който хваща дъгата, за да я пренесе на платното, е по-висш от онзи, който плете сандали.” Но аз ви казвам – не в сън, а в ясното бодърстване посред белия ден, че вятърът беседва с могъщия дъб също така нежно, както и с най-тънките стръкчета трева. И само този е велик, който превръща гласа на вятъра в песен, изпълнена с нежност от неговата любов.

Трудът е любов, която се вижда.
Ако вие не можете да се трудите с любов, а изпитвате само отвращение, то по-добре е да оставите труда си, да седнете пред храма и да просите милостиня от онези, които се трудят с радост. Ако вие равнодушно печете хляб, то той е горчив и само наполовина утолява глада на човека. Ако вие мачкате гроздето с лошо чувство, то това отравя виното. Ако дори пеете като ангели, но не обичате да пеете, то вие не давате на ушите човешки да чуят гласа на деня и гласа на нощта.
 

Джубран Халил Джубран