Сивият пиърсинг проблесна за миг в хладната ноемврийска вечер, преди палавото й езиче да го скрие зад съблазнителните устни. По-рано бях научил от нея, че има украшение на езика и някои хора твърдели, че знаела как да го използва. Мисля, че вече им вярвам.

Една усмивка, едва забележимо потрепване за сбогом и тя се изгуби в маршрутката. Скри се много бързо, подобно на пиърсинга.

“Дали не сънувам”, запитах се малко по-късно, шляейки се със зареян поглед из софийските улички. Този въпрос си го повтарям от няколко дни, вече близо седмица. А че не сънувам ме увери малко по-късно пронизващият тон на тутурутката ми, уведомявайки ме, че имам смс. “Pribrah se. Spinkai spokoino. Az ne znam dali ste moga oba4e. Prevuzbujda6 i bez tova izto6teniq mi organizam.”

Не, не сънувам. Значи наистина я има. Значи имам шанса да я видя отново. Господ трябва да е бил гений, когато е създавал Ева.

после да не се жалваш пак от жените?? С тези нейни хвалби и изтощения и организъм...... :)

няма бе, няма. Взех си бележка. Мерси!

Много се радвам за чувството..от вчера..Завиждам ти даже мъничко;)...дано този път да е тя...

нали си знаеш,,,

Знам си, Бое и ти се радвам даже...Надявам се само да си щастлив, колкото и относително да е щастието

И какво намираш толкова специално в една жена та да будуваш? Те всички са еднакви

Във всяка жена, а и у всеки човек има нещо специално,

хубаво е да видиш влюбен мъж :))

Нали? И колко лошо, ако бързо го приземят!

А когато един живот е объркан, има ли виновни? Аз виновна ли съм пред теб?

Не си виновна, мило. Аз сам съм си виновен, че толкова лесно се доверявам. Може би дори хлътнах. Съжалявам, че те разплаках, така става с близки за мен хора, разплаквам ги.

Тя спътница е безпощадна
прехласваш се по нея безусловно
Тя сетивата ти изсмуква жадна
и същество ти отнася безтегловно

Съзнанието ти сякаш другаде пренася
и тъкмо почваш да разбираш
Тя бавно и безмилостно унася,
и усещаш, че не можеш да го спираш...

Във вихъра на лудо вдъхновение
обръща гръб Тя неусетно, лицемерно.
Потръпват всички фибри от вълнение,
а времето е отлетяло някак си закономерно.

И пак изпадаш във агония.
И тъй чак до смъртта.
Разбираш, че живота е една ирония
във търсене на ...

любовта?