“О, колко е хубаво да имаш две жени”, казал един мъж на приятеля си, докато си седели край наргилето в кафенето и си подръпвали блажено от упойния дим. Сетне започнал да му описва какво невероятно блаженство е , когато тези два цвята започнат да те омайват не само с различните си багри, но и с неповторимото си ухание. Очите на втория ставали все по-големи от почуда.

“О, сигурно моят приятел си живее като в рая – мислел той. – Защо ли пък не взема и аз да опитам тази сладост. Да не съм по-глупав от него, я”.

Не се минало много време и той си взел още една жена. Когато обаче в първата брачна нощ поискал да легне в постелята й, тя гневно го отблъснала: “Я ме остави на мира и върви при първата си жена. Няма аз да ти бъда девета дупка на кавала. Избирай – или тя, или аз”.

Мъжът отишъл при първата си жена с надеждата, че поне при нея ще намери утеха, но щом се опитал да влезе в постелята й, тя извикала: “Ей, няма да ти мине номерът. Щом преди не ти бях достатъчна, и рачи да си вземеш друга, ходи сега при нея.”

На човека не му останало нищо друго, освен да намери подслон в близката джамия. Тъкмо си легнал и вече започнал да се унася, когато чул хъркане. Изправил се, озърнал се и какво да види – свит на кълбо в другия край спял точно онзи негов приятел, който му обяснявал какво блаженство е да имаш две жени.

“Ти какво правиш тука бе?” – попитал го изненадан нашият човек. “Как какво? Жените ми не ме пускат при тях и вече няколко седмици поред ми се налага да диря подслон в джамията” – отговорил приятелят му. “Е, добре тогава, но защо на мен ми каза колко ти е хубаво?”

Засрамен, приятелят му отговорил: “Виж, много самотен се чувствах в джамията и ми се прииска да си намеря компания.”

 

Поуката обаче важи не само за мъже, но и за жени, нали? Не тъчете на два стана! Уважавайте хората, които Ви обичат!

На някой хора им се налага да преживеят нещо зада стигнат до този извод.
Понякога едва когато загубим нещо оценяваме неговата стойност.
Важното е наистина да приемем поуката и да приложим наистина мъдрия съвет , който и ти даваш.Партньорството е отговорност която включва най вече взаимното уважение.
Поздрави!

Не съм го преживял лично. Просто ми харесва и реших да го споделя!

В смисъл, никога не съм тъкал на два стана, щото явно съм моногамен. Бил съм обаче от другата страна на бариерата

Това го казвам по скоро като моя констатация.Хубаво е че се определяш като моногамен.Това и на мен ми харесваи мисля че е правилно и честно .Непочтено е да предаваш доверието на партньора .Знам колко е трудно да се спечели нечие доверие така че не може да си позволя да го губя с лека ръка.

на двата стана, можеш да почнеш да тъчеш на трети...ох, шегувам се ама не съвсем - въпрос на избор е. Аз не обичам тъкането на много станове - предпочитам един и да сменям шарките и цветовете, но наистина не е нужно да откриваме топлата вода за човешките отношения - важно е само да се учим и да не допускаме грешки, които вече са правени и са охарактеризирани като такива, а другото ...няма значение.
Това обаче си е типична балканска история - аз съм се прецакал, ама понеже ми е скучно - дай да си намеря и някой друг лапнишаран, че да не скучая - чудо на чудесата...

Така е, но от твоите уста (ръце) звучи много болезнено. Ти не обичаш тъкането на много станове, но практикуваш ли>Дали ти се е случвало?

за мен достойството на човек и неговото запазване са едни от най-важните неща в човешките отношения...Не мога да си представя как аз ще съм с един човек и ще го лъжа и как ще го предавам - ден след ден...
В момента, в който осъзная, че имам желание да сменя стана, просто информирам този, с когото до момента сме тъкали заедно - аз като совалка, а той като крусно /или обратното/ и продължавам напред...наистина не мога да си представя що за човек трябва да си, за да лъжеш и мамиш по този начин...знам, че това е нещо естествено в днешно време, но не и за мен за съжаление...явно и за теб...ето това прави живота ни по-сложен от този на "естествените" хора...

Мда, значи сме от една порода. Когато през пролетта разбрах, че тъка на 2 стана (САМО В МИСЛИТЕ СИ), реших, че не мога да продължавам така. Това беше достатъчно. Та сложих край на връзката (цели 4.5 години). много мъчително, наистина

по-добре да извадиш болния зъб и да започне да заздравява, отколкото да продължиш да се мъчиш...и защо казваш "тъка само в мислите си"...това не го разбрах, но ако не искаш да отговориш, нали знаеш имаш право да го направиш и аз ще те разбера...4.5 години - та това си е почти една петилетка...много време е, но аз съм на принципа, че е по-добре да обичаш и да ти разбият сърцето, отколкото изобщо да не усетиш нищо и цял живот да живееш под похлупак...поне аз така мисля, а са ми разбивали сърцето - доста пъти...

което реших, че не е правилно. Не исках да я лъжа в мислите си/. Но не съм кръшкал.
Доста пъти са ти разбивали сърцето? А ти нечие?

Всъщност май емоционалната изневяра е по-страшна, а и щом си решил че така е по-добре, значи е трябвало да стане така.
А дали съм разбивала нечие сърце? Мисля, че не - всичките ми раздели са били цивилизовани и "зрели" и си мисля, че не съм, а и да съм - не са ми го показали, което е по-добре за мен, защото много щеше да ме боли и да ми тежи...

не значи автоматично, че не си разбивала мъжки сърца. А за последното ти завиждам...

но...незнам кое е по-добре, да видиш че си наранил някого и да се опиташ следващият път да не го правиш или никога да не видиш болката в очите на другия, защото как ще разбереш какви са неговите чувства и дали има нужда от нещо?
Ох незнам...много мисля...май ми е сериозен проблем...;)

Иначе е тъпо. Ако не го преживяваме, значи сме се принизили до някои животни. Знаеш ли кои животни са способни на самоубийство. И кои никога не сменят партньора си, а след като са го загубили, никога след това нямат друг? :)

а и гледах един филм за тях, който ме разтресе, а и си мисля че питбулите се самоубиват...но незнам...понякога си мисля, че би било толкова по-просто ако се отдавахме само на чувствата си и мислехме по-малко, мисля си, че тогава бихме преживели нещата по-бързо и по-лесно...сега като чета нещата пак казвам "мисля"...абе луда работа...;)

Знаеш ли, и те се самоубиват и нямат нови партньори. И им клепват перките, щом ги затворят някъде - никога после, даже и освободени, перките им не се връщат в нормалното им положение...
Ако мислехме по-малко, казваш, само че на някои не им е в природата да мислят малко...

ние поне можем да си вирнем перките отново - след време, ама можем...А пък на онези, където не им е в природата да мислят - да има ги и са много, ама знаеш ли какво...има една книга на Еразъм Ротердамски - казва се "Възхвала на глупостта" и ми харесва как описва глупостта...толкова пъти съм си мислила колко ли по-лесно щеше да ми е ако бях тъпа, не влагах чувства във връзките си и ако мислех по-малко преди да действам...абе понякога си е направо благословия да не мислиш, ама ние явно компенсираме част от онея - ненапрягащите и ненатоварващите се с мисливна дейност...кофти жребий...

Ама все пак ти харесва, нали. Нали не би искала наистина да си от другите, незамислящите се. Няма да е твоето АЗ>
От тези блогове чак забравих, че все пак и днес съм на работа,,,:)

защо не си общувате извън блога виждам че определено си заформихте диалог а има къде къде по добър начин за комуникиране от блога.
Това поленце е по скоро за кратък коментар. Извинете ме ако се намесвам неуместно!Иначе това което споделяте като мисли е интересно.
Поздрав!

и не се намесваш...напротив - завръщаш ни ;)

Правилно! И аз си помислих по някое време, че стана диалог. Но все пак мисля, че нашите размишления могат да провокират евентуално някого да се включи.

"Не се отнасяй с другите по начин по който не би искал да се отнасят с теб" и живота ще бъда по-лесен и разбитите сърца ще бъдат по-малко

Тъкането на два стана е същото като седенето на два стола - рано или късно от два стола се озоваваш на земята и тогава боли, същото е като историята.А хора различни, различни предпочитания.Аз лично също се присъединявам към моногамните.Когато си с един човек трябва да си само с него.Ако тръгнеш да търсиш другаде нещо, което не ти достига, няма защо да продължаваш връзката си с този човек.Щом нещо куца, трудно се оправя и нещатата са същите отново.Макар че винаги има изключения.
Поздрави

Или като двете дини под една мишница! Поздавления за мнението.

Благодаря, ласкаеш ме ;Р
И благодаря за хубавия пост :)

задуха в мен северния вятър ))