Пак си облъчен от синьото сияние на монитора. Отново си вторачил поглед напред. Отново трепетно очакваш да я видиш. Нея. ЖЕНАТА. На стотици километри от теб, тя те кара да седиш с часове пред компютъра. А часовете с нея ти се струват минути, а минутите – секунди.

Бавно се изнизват дните, а ти броиш всяка секунда до срещата ви. Искаш да я видиш такава, каквато я познаваш – гарваново черната й коса да се заплита около шийката, а кафевите като кестени оченца да те пронизват.

Една романтика по стечение на обстоятелствата (от случайно запознанство). Затишие, вещаещо случка. Никой не знаеше, никой не подозираше.

Във въздуха витаеше ухание на очакване. Мирис на любов и невидима страст. За момента се усещаше само това необикновено и неопределено ухание. То растеше и набираше някакво образувание, форма. До изява не стигаше, но беше. Просто беше.

А сексът. О, сексът. Див и нежен, страстен и романтичен, изобретателен и традиционен, бурен и тих. Не секс – любов. Истинска и въображаема, земна и неземна, любов, в която не знаеш кой си и къде си, просто чувстваш другия като част от себе си, сякаш си в него и той в теб. Тя и той. Кълбо от две тела, въртящи се в йогийски пози; две по две очи, през които страстта на единия пронизва другия и го кара да засили темпото на неистовото желание за сливане.

Тя си тръгна, а той обеща да я потърси. Те. Поставиха началото на една дълга и страстна връзка, в която опознаха по нещо от себе си и се почувстваха живи. Техните откраднати, красиви и желани мигове бяха най-истинското нещо в театъра на живота, който дишаха делнично. Най-живите моменти, които нямаше как да бъдат забравени. Стъпили на тях, успяха да повярват в Божественото начало на любовта, която продължиха да търсят, ала поотделно - заедно бяха дотогава, докато имаше акумулатор, зареден с любов и прошка. Щом той се изтощи, раздялата бе необходимо приета със спокойна и чиста мисъл. Това е страст. Страст, която изпепелява и зарежда. Изпепелява те до огнено жълто и те кара да тръпнеш в очакване за нея. Зарежда те с енергия и те кара да мислиш, че можеш да повдигнеш планини. Тя, страстта, ни направлява. А на нас какво друго ни остава, освен да й се подчиним.

Страстта и романтиката оставят следа, която ни зарежда с надеждата да вървим напред, падайки, ставайки, но напред...

Знаете ли, приятели, на КОЛЕДА СТАВАТ ЧУДЕСА.

trudno e da obiasnish na niakoi koito ne go e prejivial .. kak vsiaka vecher si govorish s chasove .. s niakoi zad monitora .. i vinagi ima kakvo da si kajesh .. i rozovata magla na liubovta te omaiva.. i strastta ... kam niakoi nepoznat .. koito poznavash poveche ot vsichkite poznati .. i s men se sluchi .. i beshe valshebno ...dori kogato svarshi .. i sled kato proglednahme .. pak sam shtastliva che se sluchi :)

Миличка, не искам да мисля за края. Искам да се насладя на мига. Просто да се подчиня на тази господарка - страстта, и да вървя напред. Падайки, пълзейки, но напред.

това може да те изпепели... да те накара да летиш и да пропадаш в бездната... да се питаш винаги когато той/тя не се появява на "нашето място" какво е станало, дали всичко е наред... огромна радост и огромна болка може да ти донесе всяка една дума... всяка една усмивка...
не мисли за края; той е неизбежен наистина... но СЕГА се наслади на всичко което имаш...

Благодаря за коментара. Спрециални поздрави от НЕЯ. ТЯ също смята, че е важно да се насладим на момента...

Пожелавам ти дъъъъълго време да не те напуска магията на това чувство!:)

Благодаря ти за пожеланието. Да ти се връща.

Ха дано!:)))))

ха ха ха... вие сте ми такива големи сладури...

"ех, любов, любов... неповторима и нетрайна...
ех, любов, любов, всевластна и всевечна...
ех, любов любов... обожествена и човечна...
защо си винаги един въпрос...
... без отговор..."
не, не е мое дело; аз не ставам за поетеса; от една песен на Емил Димитров е...

nikoi koito ne go e prejivql nqma da razbere. tolkova e obarkva6to, pla6e6to i sa6tevremenno s tova 6emetno krasivo i neubozdano, tolkova istinsko no i nerealno.tova moje da te vdigne v oblacite no i da te sasipe.ve4nite vaprosi, koito izgarqt saznanieto ti, ve4noto 4akane pred monitora toi ili tq da se poqvi.... tolkova e oplita6to. pravi te zavisim. kato ot narkotik. ima li na4in vsi4ko da zavar6i s happyend??!!

Дано никога не те напуска това чувство:)
Да, знам!По Коледа стават ЧУДЕСА!!! :-)))
Моето вече се случи... ;)))))))))))
Дано чудесата никога не свършват!!! :)))))))))))))))))))))))))))

Ти си един непоправим романтик:):):)

Страстта винаги е до време, така мисля аз. Рано ли късно те оставя. Хепи енд може да има само една връзка. Надявам се...
sashetu, За това, закоето се сещам ли, ми говориш.
анонимен, значи вече ме познаваш :)

Страстта е началото и края на една връзка!Има ли я - има връзка!:)Отиде ли си - няма връзка!
За това ти пожелах нещо по-горе:)

Нима във всички бракове има тръпка (страст) до края им?

А причината-брака е създаден заради страстта!Когато се приключи с нея - приключва и брака.физически може да го има,на практически е фиктивен.
Там е майсторлъка-да поддържаш жива страстта до късно!:)
От опит ще кажа-не е лесно,но не е невъзможно!:))))

boyo, мда за същото ;))

Благодаря на вси за дискусията и куража, който ми вдъхвате!!!

Знам какво е , и ти пожелавам успех . Съдбата си знае работата . Ти само трябва да усетиш мига и да продължиш да бъдеш такъв , какъвто си.

Влюбена съм в илюзия,
седяща пред компютър,
в една лъжлива визия,
заключена в студен монитор..

Красиви думи й изричам,
с пръсти ги шептя,
красиви думи аз прочитам,
без глас започвам да крещя ..

Мълча, в устата ми е суша,
мозъкът не движи моите ръце..
слухът отказва да ме слуша,
заглушена от басовете на едно сърце!

Езикът бавно закърнява,
тялото сковава се в студ,
мониторът внезапно потъмнява,
превръщам се в безкрайно луда!

Глуха и сляпа аз няма да остана,
без езика и очите си дори,
да те обичам няма да престана,
любовта в мене ще гори!

Влюбена съм в илюзия,
седяща пред компютър,
в една лъжлива визия,
заключена в студен монитор..

Здравей, хареса ми красиво написаната от теб история. Пожелавам ти да изживееш пълноценно това вълшебство, тази неповторима тръпка.
Бих искала да те поканя да гостуваш виртуално с този текст на нашия сайт Public Republic.
Ще ми бъде много приятно!

Natalie
www.public-republic.com

и аз съм щастлива от факта,че и на мен се случи,но...за огромна моя радост от екрана прерастна и в реалния живот и беше още по-силно като усещане,като чувства,отколкото пред монитора.
Тръпката е неописуема,а щастието неповторимо:)