Силната ръка на момчето протяга нежно длани и гали отблясъците на жълтия цвят в косите на момичето. Мургавите пръсти се гмуркат в тихите вълни на косите. Две тъмни очи се взират изпитателно:

-         Няма ли да си омръзнем? Да си опротивеем?

-         Ще получавам ли винаги нежност от протегнатите длани?

Хората свикнаха да ги виждат горе на хълма да изпращат залеза. Мургавите пръсти сега галеха раменете на момичето, а усмивката говори:

-         Обичаш ли ме както преди?

-         Още повече, много повече…

На следващия ден и още много дни тях ги нямаше. Загубиха се с първите дъждовни дни, заедно с жълтия цвят на залеза. А днес дойдоха отново.

Момичето облечено в старата жълта рокля. Мургавите пръсти на момчето стискаха димяща цигара.

Пристигнаха по време на залеза, но залез този ден нямаше. Набръчканото чело на небето диплеше черни облаци. И тогава… видях изправено между тях да се усмихва едно малко жълто момиченце.

Мълчаха, те мълчаха като трите хълма на Филипополис.