ОСТАНИ!…. Отрази се в очите ми,

Превърни се във лъч светлина,

Не изтривай със вятър сълзите ми,

Превърни ги за сбогом в цветя.

 

ОСТАНИ!…. Дай ми късче от себе си.

Пламък течен в сърцето ми влей –

Да разцъфне в усмивка лицето ти,

В тишината душите ни слей!

 

Ау, Бойо...Много ми хареса, страхотно е:)

Благодаря :) Странно, обаче и на мен ми харесва:)

казвате, че съм объркал втория стих, вместо слей накрая пак съм писал влей> ДОбре че си ги препрочитам....

Боо... много е хубаво....
:)

`ОСТАНИ!…. Отрази се в очите ми,

Превърни се във лъч светлина,..`

после всичко помръква и лъчите прибират стрелите си, но погаленото място помни...

радвам се, че харесва :)