На една от най-тъжните дати – на 21 декември 2001 г. на входа на софийската дискотека "Индиго" загиват седем деца, на възраст между 10 и 15 години, от задушаване, притиснати от напиращата да влезе тълпа от техни връстници.

Тогава живеех в студентския град, а същата вечер трябваше да бъда на купон в съседния блок. Само че чух по новините за трагедията и, естествено, цялото ми желание за парти се изпари. В подобни случаи сълзите сами се стичат по очите ми, ей така – без да искам. Подсмърчайки тръгнах към съседния вход на блока, където имаше денонощен магазин с намерението да купя някакъв алкохол. И дума не можеше да става за купон, но можеше да се пийне по едно за утеха. На връщане, омърлушен като незадоволена монахиня, срещнах нея и приятелката й. Питаха ме какво ми е – още не знаеха за Индиго. Дойдоха в стаята ни, и там, слушайки тъжна музика на свещи, отпивахме бавно от алкохола. Малко след полунощ останахме аз, тя и съквартирантът ми, който се правеше на дълбоко заспал. Малко по-късно получих, или по-скоро дадох една от най-страстните ми целувки – горещо, лепнещо и миришещо на алкохол удоволствие.

Същата дама, почти пет години по-късно. Последната целувка – може би затова паметна. Знаех, че е последната, затова може би беше толкова прекрасна. Морска целувка – солена като водата на морето. Солена, защото плачехме. 

Преди няколко месеца. Една целувка в момент на страст, някъде .... в една стая в семейните общежития. Целувка по време на секс. Преди края. Изгарящо!

В автобус 280. По пътя към УНСС. Късно вечерта. Цяла вечер си бъбрехме, пиехме вино, а после и водка. Тя беше с букет цветя (нали беше на среща с мен...:)). Отиде до шофьора, за да си купи билетче. Тези две минути на мен ми бяха достатъчни. Върна се, сгуши се до мен - на последната седалка. Казах и да погледне нагоре – към тавана на рейса. С ярко червено червило се кипреше надпис: Потъвам в очите ти. Потъвам в душата ти. Потъвам в сърцето ти. Можеш ли да ме спасиш? Сладко беше... най-сладката и омайната целувка, за мен на последно място в поста, но на първо по сладост.

Хубави, прекрасни даже :)))

подозирала съм, че си романтичен, но това с червилото ме разби...аферим и евала... :)

дааа. Ама си струваше жестът де...:)

Бое, само си признай нейното червило ли сви за случая?:))))))
Ама после сигурно си й подарил ново:)
Еех, романтичен мъж си ти:)

свивал бе. То си беше планирано така. Ама беше хубаво, дааа.

Без думи ме остави... да живее романтиката. Със своите постове можеш да накараш всички да те желаят (поне да те познават):)))))))))))))))))
Поздрави!

аз пък си мисля същото за твоите постове:) И не по-малко романтични