Sashetu ми натресе тая анкета. Абе, честно казано, първоначално мислех да се сниша, другари, докато отмине бурята. Сега обаче ме посочиха с пръст и, няма как, ще трябва да изляза пред строя и да рецитирам няколко неща за ... жените в моя живот. Вие и без това вече толкова много знаете за тях, ама... нейсе. Начевам.

Изначалната

Това беше първата осъзната любов. Май съм бил във втори или в трети клас още. Тя беше толкова миличка и нежна и с гласче като камбанка. И като такава, разбира се, привличаше вниманието на огромна част от момчетата в класа, че не само на нашия. А аз, в комбина с един приятел, безумно хлътнал в нея, решихме да направим един рицарски екип и да я следим отдалече. Целта: Да я опазим от всякаква паплач и навлеци, да не я тормозят, да не я заговарят  и т.н. А само колко стихчета й посветих, Боже. Само че те така и не стигнаха до нея, не се осмелявах да й ги дам.

А после...

Една наистина сладка любов в гимназията. Тогава бях в подготвителен клас. Бях скромно дете, почти необщително, леко пухкавко и с ... дълга, метълска коса. И слушах хеви – Меноъур, Хелоуийн, Металика... И тя също. И не по-малко скромна и общителна от мен. Съучениците ми дори на майтап спореха, дали тя може да говори. Голямата драма беше, че живееше в Асеновград. И настана едно ми ти изпращане по гари и автогари, едно натискане по спирки и чакални. И понеже аз бях добро дете, исках и тя да бъде добро момиче. Разбрах, че взема паркизан, и се уплаших. Аз, непорочната душа, да се забъркам с наркоманче... Ама всичко мина и замина... Тя изхвърли демонстративно пред очите ми цял пакет с хапчета в кошчето за боклук. И повече не посегна към тях. Май съм сторил едно добро дело. А връзката прекъснах сам от момчешка глупост – в края на ваканцията – просто не знам защо реших, че не искам да ни виждат заедно. Представям си само колко много съм я наранил...

И след това

Още една голяма любов в гимназията. За нея малко хора знаят. Беше сладко и ... кратко. Опияняващо и вълнуващо. Тя беше от долния клас, а аз бях в десети. Тя играеше прекрасно волейбол, а аз не толкова добре футбол. Потъвах в зелените й очи, използвах всяка минутка да съм с нея. За жалост бяхме твърде различни. Тя беше свободолюбива, волна птичка, а аз – като всеки рак – домошар. И нещата се разсъхнаха – почти от само себе си.

Няма да предавам натам, че... но всеки, който има желание...

бойо то това твойто на какво прилича..много скромно го караш...само на детски истории...дай нещо по-живо,за възрастни:)

ааа май се разбрахме жените да са 5 не 3
и както каза aloha я нещо по за възрастни .. плийз ! :)
:Р
:-*

:) тези твои спомени ми напомнят за малко тъжната и не чак толкова невинна история на първите ми любовни неволи. доста ярък спомен,май ще го разкажа

проблемът е, че няколко от последните жени в живота ми четат този блог редовно. После как ще се оправдавам пред тях коя е влязла и коя - не. И защо Х е на четвърто място, а У на пето примерно. Ще се обидят рекламодателите (както се казва някъде...)

Хаха еми оправдавай ми се ти .. Бое.. :РРр
Хи-хи

минавам тънко този път. че после ... шамали>>>

какви шамали беее :Р

можеше да споменеш и нещо по- прясно, но вече приключило. Какво лошо има?
Поздрави...