Нима отново дръзнах да обичам,

Събудих ли крилата на страстта?

Очите ти се смеят и приличаш

На момина сълза в букет цветя,

Ранима, но откъсната от мене,

От мойте пръсти, бродещи по теб,

Тъй както четка плава в листа бледен,

Рисуваща желан безумно плен...

Душата ти е тъничка дантела,

Зимуваща на топло в моя дъх,

Ще те погаля с пръсти смело,

Потъвайки в божествения мъх... 

Разровя ли самотните ти нощи

Аз сам ще видя капките кристал

На твоите очи, не скрити още

До пясъка, покрити със воал...

Ще го махна и ще кажа, че те искам –

От бяло злато са устните ти, знам,

Ще кажа, че сърцето ти притискам

До своето и чувствам се по-ням....

Защото то за нас едно е вече
и някак си по-силно от ореди.
Гласът ти стана дрезгав и... обречен.
До теб съм. Ти поспи - сама не си!

Влюбен ли си бе, КОЯ Е ЩАСТЛИВКАТА???
* АСЯ

браво,отново приятна изненада

много нежност прелива от сърдето ти Бойо. Искренно ти желая да те оценят, ти заслужаваш да си щастлив :))

Красиво си играеш с думите:))))
В такава сурова зима като моята мириса на момини сълзи е ..вдъхновяващ:))
Толкова много любов във въздуха,Бойо:)))

Значи и ти си такъв! Браво! Поздрав!:)

наистина :)

vnu6ava6 4uvstvata si. Bravo otnovo!

А казваш, че не си влюбен...