Ако кажа, че погледът твой ми е важен

Ще побегнеш с все сила като от прокажен.

Знам, едва ли ще плачеш от радост. За Бога,

Да се спъвам във камък отдавна го мога…

Откъсни се за миг. Отиди до стъклото,

Не откриваш ли тъмния взор, че дълбок е?

Прехвърчат там утро и залез в тревога,

А сред след слепи да ходя – това не го мога…

И не мога да върна стрелата обратно:

Тя се вкопчи във мен и със нокти ме драсна

А след туй ме отпусна и падна на пода.

Все едно е – очите ти пречат да ходя.