Божествено! Нося се навсякъде. Изпълнен с едно безкрайно щастие. Изпълнен от любимата, която диша с моя ритъм. Лежим настрани, тясно свързани, без да се докосваме и слушаме вълните, които шумно се разбиват в голямата рибарска лодка. Чувам и рибите, които понякога подскачат във въздуха – може би за да си уловят някоя мушичка. Усещам аромата на старото, пропито със солена морска вода дърво, на лепкавата смола по него. И вдъхвам миризмата на жената, чиято гореща кожа се е залепила до моята, аромата на необузданата й страст.

Отварям очи и виждам изпълненото с блещукащи звезди тъмно небе над главата си. Луната, която иска да се скрие веднага зад сребристото облаче.

Свеждам поглед и потъвам в тъмните очи, които ме гледат с обожание. Докосването на езика ти ме разтърсва като с ток. Потрепвам, опитвам се да се задържа и се навеждам – към водата и към устните ти. Силни вълни преминават през тялото ми, когато ти се навеждаш над мен, а аз с готовност се спускам към гънката на разтворените ти бедра.

Усещаш ме, как започвам да се движа съвсем бавно в теб, прониквам все по-дълбоко и по-дълбоко и отвръщаш на настойчивите ми тласъци с леки стенания. Усещам люлеенето, което бавно ме води към екстаза, и търся устните ти. Завъртам се около бедрата ти, извъртявам се. Летя сред морето от сълзи и по бузите ми се стичат сълзите на удовлетворението. На сутринта ще имаме белези от рибарската мрежа, в която в страстта си се бяхме увили. Но сега това нямаше никакво значение…