Предполагам, че всички ние търсим онзи, който  ще може да ни научи на печелившите ходове в живота ни. На рицарския код, на триковете и номерата на алфа мъжкаря... Но една подобна последователност от маневри и поведение никога няма да може да поправи онова, което се е пречупило вътре в нас. Нищо не може да го излекува. Можем само да се опитваме да свикнем с раната...

Понякога си мисля, че в никакъв случай не бова да възлагаме прекалени очаквания и надежди на другите, особено ако не им сме им го показали. Важни са най-значимите изисквания – тези от които зависят най-важните за нас развития в живота.

Сигурно тогава разбираме, че никак не е лесно да постъпваме правилно винаги; че не може винаги да отгатва мислите и желанията на другите; че това, което ние възприемаме като добро, невинаги се приема като добро от другата страна. И може би ще правим добро, без да очакваме да му се върне. И може би ще бъдем благодарни – за това, което имаме.

Помнете едно: за истинския човек съвършенството е еталон, но не и императив! И какъв живот въобше живеем, ако нямаме мечти, амбиции, стремежи,

даже няколко са: спечелваш много пари; ставаш рок-звезда; и много други подобни.
да видиш как ще ти тръгне живота тогава.
за алфа-мъжкарството има и по-прости формули, ама си изисква постоянство и усилие. и малко талант. все едно да се научиш да свириш на пиано.
поздрави!

Точно и аз си мислех и писах по тая тема и ми се показа твоя постинг...:)