Според Аристотел олигархията – тоест управлението на богатите, е лошо, защото води към хаоса на демокрацията. В посткомунистическа България е точно обратното – тук хаосът на демокрацията се втвърдява постепенно и се превръща в олигархия.
Приватизирани армии в Ирак, или дъждовна вода, за която боливийските селяни трябва да плащат данъци. Това вече си го знаем, но и България дава своя скромен принос в общата приватизационна вълна. Страната ни се опитва да приватизира местните избори. Още от 2003 г. предлагаме бизнес партии, които обикновено се събуждат за живот точно преди кметски избори. И в повечето случаи това се случва в близост до туристическите курорти, където строителството е особено бурно, се казва в материал на Tageszeitung, чийто автор е професорът по културна антропология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” Ивайло Дичев.
За да разберем по-добре дейността на тези бизнес партии, нека си припомним следното: основната работа на общинските съвети след т. нар. преход е приватизацията на обществена собственост и не на последно място – на обществени парцели. От предприемаческа гледна точка естествено е много ценно да имаш непосредствено влияние върху решенията на съветниците. Най-добре ще е, ако самият бизнесмен седи в залата на съвета и сам дава залъци в устата на собствената си фирма – това пести доста пари за подкупи…
Междувременно такива бизнес партии се появиха и в по-големите градове. И така, радикалната приватизация на политиката напусна провинцията и се пренесе в урбанистичните центрове. Защото и тук цената на парцелите е висока, а регулацията – строга, което от своя страна изстрелва сумите за подкупи във висините. Доста по-евтино излиза да си създадеш собствена партия, отколкото редовно да спонсорираш политическите представители.
Най-важното в новите формирования са имената, и те слагат край на традиционния политически етикет. Вместо да се делят на “леви” и “десни”, или на “консервативни” и “либерални”, те предлагат на гражданите едно по-скоро поетическо название. Каква трябва да е алтернативата на едно политическо движение, наречено “Инициатива Черно море”. Може би – “Планина”?
А какво да кажем за политическото формирование с името “Преди”, която е създадена от вероятно най-богатия българин в момента – Христо Ковачки. Тази партия винаги е там, където има икономически интереси. Строителната компания Планекс във Варна също си спретна собствена партия – “Глас”. С други думи: всеки частен интерес може да се превърне в политически проект. Какво огромно предизвикателство за класическата демокрация – да дадем на всеки милионер партия.
Кампания и Кампанела
Днес от 18 часа в залата на местната опера ще се състои учредителното събрание на Партия “Движение за установяване хуманизма в административната йерархия.” Очаква се броят на желаещите да присъстват значително да надскочи наличните места в залата, поради което организаторите предупреждават, че ще въведат специален режим на пропускане на мястото на събитието. Лидерите на партията заявиха в ексклузивно изявление, че за тези, които не успеят да влязат в залата, ще направят втори дубъл на учредително събрание, веднага след самото първо учредяване. Партията си поставя реалната цел да пребори корупцията по всички нивата на администрацията, както и да отваря и затваря нови и стари работни места. Партия ДУХАЙ / “Движение за установяване хуманизма в административната йерархия.”/ е изразител на идеите на малките хора, девизът на младата партия е: “Всеки има нужда от специално отношение”.
Това съобщение не е истина, но нищо не му пречеше да бъде преди шейсет и един знака (в бройката влизат и шпациите). Преди да бъдат казани, много неща изглеждат невъзможни. Модерните модалности на реално и виртуално така са се миксирали, че понякога всичкото се държи на една буква разлика. Няма невъзможни неща за словото, така че ето тази партия от един мисловен конструкт тук, като нищо, да е вече реалност в някое друго пространство. Реално погледнато в ДУХАЙ има концепция, има идея, а и сексът, казват, винаги продава. И лого може да се измисли – нещо свежо, ще бъде избрано след конкурс за визуален знак, първото място на който носи печалба за творческия екип.
Партийната система в България загуби много от иновацията на двойка китайци, които вече пожелаха да кръстят детето си @. Отпадна една оригинална идея от резерва, въпреки че в Китай да отказаха на младите родители свещеното право на избор на име, маймунското а изгуби от девствения си чар. Има някакъв теоретичен шанс името маймунски гъз да остане непокътнато… засега. Започнат ли обаче да съвпадат същностите и имената, животинските задници няма да стигнат.
Днес определено има някакъв ремиксиран полъх от началото на деветдесетте – party -мода увлечение. След големия бум на роенето на партии в периода на новозастъпилата демокрация, сега, макар и само за персонала, такива party –и продължават да никнат като марихуана на кварцова лампа. Пазарът вече е доста по-свит и недоверчив, но за сметка на това таргетирането е по-лесно, локализирането също. Щом и премиерът се бил притеснил от този завишен афинитет към местните избори, работата е ясна и еднозначна. Съществено остава, все пак, питането дали се създават нови имена за партии, или нови партии за имена се създават. Второто е като да си правиш бебе, ако си си харесал име, даже не име, а кръстник.
Настъпи сезонът на лингвистите - да се кръстят. Безспорно шестват шедьоври по местните избори. Сред тях почетно място заема “Движение за социален хуманизъм”. Претенцията в името е дълбока, че чак гротестна. Социален хуманизъм е като смешен плач, оксиморон, с основания в действителността. Някой местен бг Сартр толкова много екзистенциализъм е хвърлил тука, че чак мирише на La Nausée. Вероятно това име показва, че хуманизмът трябва да е социален, а социумът- хуманен, което още веднъж идва да покаже, че изначално се бърка кампания с Кампанела. Каквото и да си говорм, по-реалистично издържано и с кауза би стояло “Движение за хуманен социализъм.”
Не по-малко безсмислено в стил неосоц е попадението ДЕЛА. Не става ясно от програмата на това местно движение да се цели в пенсионерския вот, но тази асоциация с ДОКУМЕНТИ , просто крещи за поколението. В асоциативния облак попадат още “Бразди” и вестник “Работническо дело”, все флагмани от време оно. Веригата затваря експресивното мото: "Всеотдайни в делата, задружни срещу кражбата и лъжата". А тимуровски команди?
Прясно намирисва на бисер партията ЛИДЕР, зад което стои, само на пръв поглед, смисленото Либерална инициатива за демократично европейско развитие. Що-годе прилично са го напаснали, само дето се бият по значения смисълът на самата абревиатура и смисълът на цялото. Общото и цялото отвсякъде са се разминали – лидер срещу либерално - не върви, ама на кой му пука. Стиковка на форма и съдържание винаги може да се измисли - вероятно кръстниците са имали в предвид, че ЛИДЕР ще станат лидер на либералния пазар. Никой не е виждал делфин в панталон, но може да се нарисува – така е.
На човек чак не му се вярва, че за бренда ДЕР не са достигнали творчески сили и са го оставили просто така ДЕР. Само на прима виста изкачат подходящите дер-иват, дер-едже, дер-а, дер-е. Всъщност, зад това неопределително съчетание на букви, което напомня нещо немско, нещо английско, нещо санскритско, дори, се скатава Движение ''Експерти за регионите''. Възможно е цялото това съчетание да има дълбоко мистично потекло. Преди да се прочете отново за Кабалата, или поне “Махалото на Фуко”, интрепретации върху това кратко, ясно и звучно ДЕР е по-добре да не бъдат правени. Истината е, че зад ДЕР стоят масони, така че накрая може да се окаже, че всички сме от ДЕР. Все пак, не пречеше да е ДЕР-ВИШ, за три букви все нещо щеше да се измисли.
Макар, да чувствам личните си предпочитания към ГЛАС (само заради Дерида), нищо хубаво не може да се каже по случая това име да се носи от партия. Двузначността на аспоциацията “Гласовете ви чувам” и “Глас в пустиня” може да им изиграе кофти номер.
СЕК не отстъпва на ДЕР и също с гордост може да се кичи с някакъв английски, в най-лошия случай, френски елемент сек ( sec), сик ( sick), сеч ( питайте лингвистите как е лесно к да стане ч), пък и една буква разлика няма значение, като играят пари. Така или иначе, зад СЕК стои “Средна европейска класа”, което е толкова мобилно и разтегливо като понятие, че от многото значения и мерки напълно се разтваря във всеобщото безсмислие.
Не върви в тоя парад на номинациите да не бъдат уважени новичките "Гражданска сила" и "Българе за Хасково". Първата мисъл, която протича за пловдивското местно образование е, че инициаторите се подготвят за турнир по скуош със състезателите от “Скрита сила –Мъдрево”. Много мъки на музата е коствало и докато се натвори това автентично наименование – Българе, при това за Хасково. Направо е трогателно.
А накриво – всичко се е омесило.
Безспорно политиката навлезе в поствавилонски период, няма надежда да се създаде име, което да представлява всички А и Бог, явно, не иска да се разбираме, не че е садист, просто не му се скучае.
НО, демокрацията не е била придобивка само на бедните и на робите.
17.09.2007 13:36
Отговорил му преди няколко дни: "Тук нямат политически намерения, пък и нали знаете апетитът идва с яденето. Даскалчето си продало къщата с уговоркта да ползва една стая през лятото при пребиваването си там. Чужденецът -собственик му дал ключа на цялата къща, защото разбрал чистите му намерения и липсата му на пари. Похвали ми се, че това е най-изгодната му сделка за сега и беше щастлив, че ще преживява лятото си в къщата на милионера, който не е политик.
Има огромна разлика между милионерите и милионерите - политици.
17.09.2007 13:42
18.09.2007 19:09
2. Историите, които са в живота на всеки
3. Едно слънчево момиче
4. Усмивката на Мона Лиза
5. Просто Яна
6. Някой друг
7. Aloha TheHawaiianLilly
8. Габи
9. Тя
10. Новата визия
11. Сечку
12. Отговорният,,, секретар
13. Един малък пакостник
14. Зелена като тревата
15. Една добра кучка
16. Адж
17. Tweeg - самият той
18. Красиви слова
19. Младият мениджър
20. Чики чики бум
21. Да спасим едно дете