Всеки ден той оживява пред очите ни, горд и величествен в своето хилядолетно присъствие. Чувстваме пулса на калдъръмените улички, надвиснали стрехи и каменни зидове.

Едно неразгадано мълчание, дъх на история и неотразими тайни.

 

Стъпки се гонят и разминават, Звукът на ехото замира зад дебелите дъбови порти и се превръща в минало:

-         Миналото има ли бъдеще?
-         Миналото има ли настояще?
-         Аз ще остарея ли?
-         Ти голям ли се роди?
Мълчим. На кой въпрос да отговорим. На нито един. Нека дните сами разказват, нека сега сам слуша и проумява истината.

Тук някъде иде краят на този сънен и дошъл сякаш от приказките град и започва другият, голям и щедър на светлина. Гмуркаме се в неоновите му реклами, а силуетите ни пресичат широките булеварди. Мечтаем за новата среща с него… със Стария град.

разходката...рано сутрин....в този студен, но огрян от слънцето ден:)

Моля, моля, пак заповядай. А пропо: Снимките са правени преди година и половина, старият град естествено не се е променил и на йота...

градът не се е променил, но ние сме, нали? :)
И това е хубаво :)

ми е било приятно да го посещавам и просто само да се разходя. Благодаря:)

Аз свързвам Пловдив с "дива почивка" - там живее най-близката ми приятелка и когато чашата съвсем прелее .. там отивам да изпусна парата :)))))))

а и кой знае дали някога ще отида...

ще отидеш, сигурен съм... :)