Ще намеря малко време
Малко време, за да помисля за нещата
По-добре да чета между редовете,
В случай, че ми потрябва, като остарея.
А сега планината, която трябва да изкача,
Чувствам като цял свят над раменете си
И между облаците виждам да блести любовта,
Тя ме топли, докато животът става все по-хладен.
В моя живот имаше душевна мъка и болка
Не знам дали мога да се изправя отново с лице към тях
Не мога да спра сега, толкова надалече стигнах,
За да променя този самотен живот…
Искам да узная какво е любовта
И искам ти да ми я покажеш,
Искам да почувствам какво е любовта,
И знам, че ти можеш да ми я покажеш.
Ще намеря малко време,
Малко време, за да се огледам.
Няма вече къде да се скрия
Изглежда, че любовта най-накрая ме намери.
В моя живот имаше душевна мъка и болка
Не знам дали мога да се изправя отново с лице към тях
Не мога да спра сега, толкова надалече стигнах,
За да променя този самотен живот…
Искам да узная какво е любовта
И искам ти да ми я покажеш,
Искам да почувствам какво е любовта,
И знам, че ти можеш да ми я покажеш.
Искам да узная какво е любовта
И искам ти да ми я покажеш,
Искам да почувствам, да почувствам какво е любовта,
И знам, че ти можеш да ми я покажеш.
Нека да поговорим за любовта
Искам да узная какво е любовта, любовта, която чувстваме отвътре
И искам ти да ми я покажеш, и чувствам толкова много любов
Искам да почувствам какво е любовта, не, не можеш да скриеш,
Че можеш да ми я покажеш, йеееа
Искам да узная какво е любовта, нека да поговорим за любов
И искам ти да ми я покажеш, искам също да я почувствам
Искам да почувствам, да я почувствам също
И знам, че ти можеш да ми я покажеш.
И знам, и знам, зная, че ти можеш да ми я покажеш.
Покажи ми, че любовта е реална, йеееа,
Искам да узная, какво е любовта…
Внезапно се чул глас: „Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.” Гласът бил на непознат на преклонна възраст. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му…А когато стигнали сушата, той продължил по пътя си…
Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
„Кой ми помогна?”
„Помогна ти Времето!”, отговорило Познанието.
„Времето?! – учудила се Любовта – Защо Времето ми е помогнало?”
Познанието се усмихнало и казало:
„Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!”
-Любовта не е болест,защото за нея се изисква енергия-казал лекарят-значи е физична величина.
-Не ,не е -казал физикът-защото щом се изразходва енергия любовта е процес.
-Не,не е процес-казал адвокатът-защото имаме две удовлетворени страни,значи е сделка.
-Не,не е сделка-казал икономистът-защото всеки дава повече,отколкото получава-значи е изкуство.
-Е не,не е изкуство-казал артистът-защото се прави на тъмно и без публика,значи е наука.
-Бе каква ти наука-казал професорът-студентът може,а аз не мога...:)))))))))
И все пак какво е любовта ?
Алгебричен израз?-ах.....-ох...их................
или
-Ти не знаеш?Аз също не знам-
но води ме,води ме натам.....
:)))
12.02.2007 22:07
13.02.2007 17:00
14.02.2007 10:13
15.02.2007 21:33
2. Историите, които са в живота на всеки
3. Едно слънчево момиче
4. Усмивката на Мона Лиза
5. Просто Яна
6. Някой друг
7. Aloha TheHawaiianLilly
8. Габи
9. Тя
10. Новата визия
11. Сечку
12. Отговорният,,, секретар
13. Един малък пакостник
14. Зелена като тревата
15. Една добра кучка
16. Адж
17. Tweeg - самият той
18. Красиви слова
19. Младият мениджър
20. Чики чики бум
21. Да спасим едно дете